Романо се облещи.
— Добре де, успя да ме заинтригуваш. Ти какво мислиш?
— Питам се защо ли му трябваше на един уличен наркопласьор да ми разказва за тези тунели? Защо някакъв камион, нает на името на Сайлъс Фрий, а след това уж откраднат, се появява тъкмо на мястото, откъдето предполагаме, че са вкарани картечниците? Ти не чу, когато Бейтс ми съобщи това, защото беше излязъл от стаята. А може би Сайлъс говори истината. Може би камионът наистина е бил откраднат. Ти си прав, всичко изглежда достатъчно правдоподобно за пред съда. Само дето аз не смятам, че старият Сайлъс е чак толкова тъп, нито пък че моят добър приятел Франсис Уестбрук изхожда от чак такива благородни подбуди.
Уеб погледна през мръсния прозорец на закусвалнята; навън се зазоряваше. Дали първите слънчеви лъчи нямаше да избистрят кашата в главата му? Погледът му се върна на Романо.
— Ти смяташ ли се за роден късметлия, Поли?
— Аз ли? Аз съм роден в общински апартамент в Бруклин и имам десет братя и сестри. Ти да не смяташ, че съм отгледан от гувернантка?
— Не, нито пък аз. И все пак някой се опитва да ни внуши, че сме най-големите късметлии. Че ни е излязъл късметът да разкрием престъплението на века. И ние се вързахме. Някой искаше да очистим „Свободните“ вместо него и ние го направихме.
46
Когато се върнаха във фермата, Уеб се обади на мобилния телефон на Клеър, но никой не отговори. Той позвъни на служебния й номер; и там я нямаше. После я потърси в хотела, където беше отседнала, но отново без успех. Затвори телефона. Това никак не му харесваше. Замисли се дали да не отиде до хотела. Можеше пък Клеър просто да е в банята. Накрая реши да изчака и да опита по-късно.
След това двамата с Романо направиха нещо, което не можеха повече да отлагат — легнаха и поспаха няколко часа. После отидоха до голямата къща и смениха дежурната охрана. Гуен ги посрещна на входната врата; лицето й беше пребледняло.
— Видях новините по телевизията — каза тя.
Тримата влязоха вътре и седнаха в една стая встрани от главния коридор.
— Къде е Били? — попита Уеб.
— Горе. Лежи. От години не беше гледал тази касета. Дори не знаех, че още я пазим. — Уеб забеляза, че лицето й е мокро от сълзи.
— Аз съм виновен, Гуен. Не знам какво ми стана, за да си позволя да я пусна във вашия дом.
— Няма значение, Уеб, все някога щеше да се случи.
— Можем ли с нещо да помогнем?
— Достатъчно ни помагате.
И тримата се извърнаха и погледнаха към вратата; на прага стоеше Били. Беше бос, с изтъркани джинси и извадена отгоре риза; косата му беше разчорлена, изглеждаше ужасно. Той запали цигара и пристъпи към тях, като подложи отдолу шепата си, за да не падне пепел на пода. Този път Гуен изобщо не направи опит да го смъмри, задето пуши.
Били седна срещу двамата мъже и през дима от цигарата впери в тях пронизващ поглед. От него лъхаше на алкохол; Уеб беше сигурен, че и Гуен го е усетила. Тя стана и се опита да се премести при него, но той я отпрати с махване на ръка.
— Гледах новините по телевизията — обясни Били.
— Гуен ми каза — отвърна Уеб.
Били присви очи, сякаш от петдесетте сантиметра, които ги деляха, не можеше да види Уеб на фокус.
— Всичките ли ги утрепахте?
— Не всичките. Но повечето. — Уеб не отделяше поглед от него. Чудеше се дали Били ще почерпи за смъртта на „Свободните“, или ще ги изхвърли от къщата си, задето не са ги избили до крак.
— Е, как беше?
— Били! — извика Гуен. — Нямаш право да им задаваш такива въпроси. Става дума за убити хора.
— Знам какво е да се убиват хора, скъпа — каза Били, загадъчно усмихнат. После отново погледна Уеб; явно очакваше отговор.
— Беше ужасно. Всеки път е ужасно. Повечето бяха хлапета или старци.
— Моят син беше на десет години. — Били изрече това с равен глас, без да влага чувства. Просто констатира един неоспорим факт.
— Знам.
— Но те разбирам. Не е лесно да убиваш. Освен ако не си се чалдисал нещо. Много е трудно, ако си от добрите. — Той посочи с пръст Уеб и Романо. — Такъв като вас.
Гуен приседна до съпруга си и преди да успее да я спре, обгърна с ръка раменете му.
— Хайде да се връщаме горе.
Били не й обърна внимание.
— По телевизията казаха, че нашият приятел Ърнест Фрий не бил между убитите. Вярно ли е? — Уеб кимна. — Тоя кучи син пак отърва кожата, а?
— Така изглежда. Но ако се е надявал да се прибере при своите, сега ще трябва да си търси ново място за живеене.
Били се замисли над казаното.
— Е, все пак е нещо. — Той вдигна поглед към Гуен. — Къде е Стрейт?