Уеб отиде в сградата, където се намираше кабинетът на Клеър. О’Банън го нямаше този ден, но там беше една от колежките й. Тя не бе говорила с Клеър напоследък и нямаше представа къде може да бъде.
— Три неуспешни опита и излизаш от играта — промърмори на себе си Уеб.
Той слезе във фоайето, показа значката си на охраната и попита дали предишната вечер не се е случило нещо необичайно в сградата. При вида на значката дежурният застана мирно и после старателно запрелиства бележките на нощната смяна в книгата за дежурствата. При предишните си идвания в сградата Уеб редовно се бе записвал при дежурния, както изискваше вътрешният правилник, но за пръв път виждаше този пазач. Може би ги сменяха често.
— В книгата е записано, че в дванайсет и трийсет след полунощ доктор Клеър Даниълс е позвънила от кабинета си, за да съобщи за прекъсване на електрическия ток. Дежурният я е уведомил, че проблемът не е в електрозахранването на сградата и е предположил, че може да е изключил предпазител. Попитал я е дали има нужда от помощ. — Младият пазач прочете всичко това с глас, който сякаш чак сега мутираше. — Тя отговорила отрицателно и това било всичко. — Той вдигна поглед от книгата. — С нещо да ви помогна?
Разширените очи на младежа молеха Уеб да му възложи някоя отговорна задача. Той носеше оръжие, което се стори на Уеб доста неподходящо за неговата възраст.
— Знам, че си водите отчет за всички, които влизат и излизат от сградата. Аз току-що се записах на влизане.
— Точно така.
Уеб изчака търпеливо няколко секунди, но тоя момък бавно загряваше.
— Е, може ли да видя книгата за посетители?
Младокът за малко не падна от стола. Уеб бе забелязал още на влизане, че той оглежда внимателно лицето му, и предположи, че го е познал от репортажите по телевизията. Вероятно си мислеше, че Уеб е напълно побъркан и че той трябва да изпълнява всичките му налудничави желания, ако не иска да загине по особено жесток начин. Тъкмо сега Уеб нямаше никакъв интерес да го опровергава.
— Слушам, сър!
Пазачът измъкна книгата и Уеб плъзна поглед по страниците. Предишния ден в сградата бе имало сериозен наплив на посетители, който бе секнал изведнъж в шест часа привечер. Той погледна младежа в очите.
— А след работно време? Каква е процедурата на регистриране на посетителите?
— Всички врати се заключват автоматично в шест и се отварят само с магнитна карта. Ако някой иска да влезе в сградата след шест, трябва един от наемателите да предупреди охраната. Когато човекът пристигне, ние уведомяваме наемателя и той трябва лично да слезе, за да го поеме нататък. Може гостът сам да се обади от външен телефон, че пристига; тогава ние уведомяваме наемателя и той трябва да слезе, за да го чака. Ако наемателят не слезе или не потвърди, че очаква посетител, не го пускаме. Такъв е правилникът. В тази сграда има правителствени учреждения и така нататък. Мисля, че е нещо към Пентагона — добави той с нотка на гордост. — Сградата се охранява много стриктно.
— Сигурен съм, че е така — промърмори разсеяно Уеб, докато погледът му бягаше по страниците. — Тук има ли подземен гараж? — Той винаги бе паркирал отвън, пред входа.
— Да, сър, но само за наематели. С магнитни карти.
Уеб си каза, че трябва да провери дали волвото на Клеър е в гаража.
— Значи наемателите могат да се качват и да слизат с гаражния асансьор, без да се обаждат на охраната?
— Точно така. Само наемателите.
— А гаражът има обикновена врата с дистанционно управление?
Пазачът кимна.
— Ами ако някой се вмъкне в гаража без кола? Не може ли да се качи с асансьора без магнитна карта?
— Не и след края на работното време.
— А преди това?
— Ъъъ, би могло — каза пазачът с такъв плах гласец, сякаш последната забележка на Уеб бе зачеркнала с един замах цялата му професионална кариера.
— Ясно. Виж какво, има ли как да поговоря с колегата ти, който е бил дежурен снощи? Този, който е разговарял с Клеър?
— Томи Гейнс. Той ми е приятел, всъщност двамата постъпихме едновременно, веднага след гимназията. Той е на смяна от десет до шест. — Младокът се ухили. — Предполагам, че в момента спи като заклан.
— Обади му се — нареди Уеб с такъв тон, че пазачът сграбчи слушалката и веднага започна да набира номера.
Томи отговори и Уеб пое слушалката. След като се представи, сънливият глас на Томи Гейнс веднага стана бодър.
— С какво мога да ви помогна?
Уеб обясни за какво става дума.