— Предполагам, че не сте забелязали Клеър Даниълс да си тръгва?
— Не. Сигурно е минала през гаража както обикновено. Една година бях само дневна смяна и я познавам. Много свястна жена беше.
— Клеър още не е умряла, синко — каза Уеб.
— Не, сър, не исках да кажа това.
— Тук пише, че е позвънила в дванайсет и трийсет след полунощ. Често ли работеше до толкова късно?
— Ами, не знам със сигурност, защото тя обикновено не минаваше през фоайето.
— Разбрах това. Исках само да знам дали друг път си я виждал да остава до толкова късно.
— Не, не съм.
— Когато позвъни, гласът й звучеше ли някак по-особено?
— Изглеждаше уплашена, но пък и на мен да ми спре токът, и аз ще се уплаша, а тя на всичко отгоре е жена, самичка и тъй нататък.
— Ясно. — Уеб познаваше жени агенти на ФБР, тайните служби и АБН, които можеха да строшат врата на младия мистър Гейнс с голи ръце, без дори да си повредят маникюра. — Тя каза ли, че е сама?
— Какво? Не, всъщност, като се замисля, не е казвала такова нещо. Но така ми се стори, защото тя се обади и тъй нататък.
— А при теб осветлението си беше наред, нали?
— Аха! А също и в отсрещните сгради, виждах ги през витрината. Затова й казах, че може да е паднал предпазител. В тая сграда всеки офис си има отделно електрическо табло. Така, ако някъде се прави ремонт и трябва да прекъснат захранването, това не се отразява на останалите. Има и централен прекъсвач за цялата сграда, но той е заключен и само главният инженер има ключ.
— Значи, ти й каза, че ще се качиш, но тя отвърна, че няма нужда, че тя сама ще си провери таблото?
— Точно така.
— И после не ти се обади повече?
— Точно така.
Уеб помисли за момент. Осветлението в кабинета на Клеър вече работеше. Но може би си струваше да провери още веднъж.
— А, хм, мистър Лондон — чу се гласът на Гейнс в слушалката, — всъщност сега се сещам, че около двайсет минути, след като Клеър ми позвъни, се случи още нещо.
Уеб стисна слушалката.
— Какво? Опитай се да ми го предадеш точно както си го спомняш, Томи.
— Ами, един от асансьорите се задвижи. След работно време това може да стане само ако някой го задейства с магнитна карта.
— Откъде тръгна асансьорът?
— От гаража. Аз бях тръгнал на обиколка и съвсем ясно видях индикатора на асансьорната клетка. Тръгна от минус 2 и се изкачи нагоре.
Другият пазач счете за нужно да се намеси.
— Може Клеър Даниълс да го е повикала, за да си ходи.
Уеб поклати глава.
— Повечето асансьори са програмирани така, че след работно време да се връщат автоматично на партера. Ако Клеър го е повикала, той е щял да тръгне от фоайето, а не от гаража.
— Ах, да, прав сте! — Хлапакът изглеждаше покрусен.
Томи Гейнс бе чул тази размяна на реплики и се намеси:
— И аз си помислих, че може да е мис Даниълс, понеже нали малко преди това ми се беше обадила, та си казах, че като й е спрял токът, може да се е уплашила и да е решила да си ходи. Но сте прав за асансьорите. Някой от минус две го е повикал преди това, а когато минавах покрай клетката, асансьорът се изкачваше нагоре, та аз реших, че може мис Даниълс да го е повикала.
Уеб запита:
— А не обърна ли внимание на кой етаж спря? Ако съм запомнил правилно, клиниката, в която работи Клеър, заема почти цял етаж.
— Не, аз просто продължих обиколката си. Не видях къде е спрял, нито пък кога се е върнал обратно. Но който и да е бил в асансьора, не е минавал през фоайето, иначе щях да го забележа. — Той добави: — Това е всичко, ужасно съжалявам.
— Напротив, Томи, много ми помогна. — Той погледна момчето зад пулта. — И ти също.
Докато се изкачваше с асансьора, Уеб не знаеше какво да мисли. Това, че някой се бе качил нагоре двайсет минути след като Клеър бе позвънила на охраната, можеше да е чисто съвпадение, просто някой наемател, дето не го свърта без работа посред нощ. Но можеше да е и нещо друго. Предвид обстоятелствата Уеб бе принуден да приеме, че е второто.
Когато стигна до кабинета на Клеър, той помоли същата жена, която го бе упътвала и преди, да му покаже електрическото табло.
— Мисля, че е ей там — каза неуверено тя.
— Благодаря.
— Нали не смятате, че нещо лошо се е случило с Клеър? — попита притеснено жената.
— Нищо й няма, сигурен съм.
Уеб отиде до таблото и видя, че е заключено. Огледа се, но жената се бе прибрала в кабинета си. Той измъкна от джоба си комплекта шперцове и след секунди таблото беше отключено. Пак се огледа. Първото, което му направи впечатление, бе, че сякаш нещо е изтръгнато от стената. Върху таблото имаше празно място, а по пода на кутията се бяха посипали парченца изолирбанд и други боклуци. Уеб нямаше как да знае дали това е станало наскоро или отдавна. Надяваше се, че не е било снощи. Той погледна настрани и опитното му око забеляза онова, което бе убягнало на Клеър: безжичния прекъсвач до пантата на вратата, който регистрираше всяко нейно отваряне и затваряне. Такива устройства, които работят на принципа на бутона, който пали и гаси лампата в домашния хладилник, Уеб бе виждал много, но никога в електрическо табло. Той отиде до входната вратата и я отвори. На нея нямаше подобен прекъсвач; в помещението изобщо нямаше охранителна система. Кой слага сигнален прекъсвач на вратата на електрическото табло, ако няма такъв на вратата на офиса си? Докато гледаше втренчено двойните крила, Уеб усети как го побиват студени тръпки. Клеър му бе казвала, че много служители на ФБР, техните съпруги и всякакви други служители на закона идват при нея за професионална консултация. Между тези стени се споделяха много лични тайни, съдържащи поверителна информация.