— По дяволите! — Уеб изтича до вратата на Клеър. Беше заключена. Той я отвори с шперца и влезе вътре. Веднага видя фенерчето на пода и тъкмо щеше да претърси бюрото й, когато погледна нагоре и забеляза пожарния детектор, който висеше на жицата си. Посегна към него, но професионалните му рефлекси се задействаха: вероятно местопрестъпление; не пипай нищо, за да не повредиш веществените доказателства. Той позвъни на Бейтс, обясни му ситуацията и ФБР незабавно обяви д-р Клеър Даниълс за общонационално издирване. След трийсет минути Бейтс беше в сградата с голям технически екип.
През следващите три часа бе извършен цялостен оглед на помещението, а всички от околните офиси бяха разпитани един по един. През цялото време Уеб седеше в чакалнята. Накрая Бейтс излезе от кабинета на Клеър. Беше бял като вар.
— Не мога да повярвам, Уеб. Наистина не мога.
— В пожарните детектори е имало подслушвателни устройства, нали?
— Плюс видеокамери. Изключително усъвършенствани. Само професионалните шпиони имат такива.
— Е, мисля, че вече знаем откъде изтича информацията.
Бейтс погледна списъка, който държеше в ръката си.
— Виж какво, ако ставаше дума за отделен случай, някой и друг агент, някоя и друга съпруга, да кажеш: голяма работа! Само че ние проверихме в централата, където всичко се води на отчет, понеже Бюрото плаща сметките. Можеш ли да си представиш, че над двеста агенти, щатни служители и техните съпруги са редовни пациенти на тази клиника? И то на всички нива на йерархията, от най-долното до върха. Плюс бог знае още колко специални агенции: Агенцията за борба с наркотиците, Службата за охраната на Конгреса, тайните служби…
— Какво да ти кажа, ние и преди не си падахме много по куку-докторите, а сега вече можеш да им кажеш да ни отпишат.
— О’Банън е проверяван за благонадеждност на най-високи нива. Бивш военен психиатър, работил е като щатен психотерапевт към Бюрото, абсолютно извън съмнение. Така поне си мислехме.
— Информацията, минавала през него, е без дъно и без край. — Уеб поклати глава. — Вземи само Деби Райнър, Енджи Романо и останалите. Вярно, забранено е агентите да говорят с жените си по служебни въпроси, но всички го правят. Хора сме все пак.
— Сега вече знам как са разбрали, че се готвите да ударите оня склад, дори кой екип откъде ще влезе. Един от хората ни да е споделил със съпругата си, после тя да го е издрънкала пред О’Банън и — хоп! — бръмбарите са го записали. — Бейтс покри лицето си с длан. — Как сега да кажа на Деби Райнър, че тя може би е спомогнала да убият мъжа й?
— Нищо не й казваш, Пърс — отсече твърдо Уеб. — Просто си мълчиш.
— Ако не й го кажа аз, тя ще научи от другаде. А представи си какви възможности за изнудване само! И откъде да знаем, че вече не се е сетил някой?
— Това си е един октопод, чиито пипала проникват навсякъде. — Уеб се огледа. — Знае ли се къде е всеки един от персонала?
— Да, с изключение на Клеър Даниълс.
— А О’Банън?
Бейтс седна.
— По всичко личи, че той е замесен. Папките от картотеката му са изчезнали. Претърсихме къщата му. И оттам всичко е изнесено. Обявен е за общонационално издирване, но ако се е измел още снощи, има голяма преднина. С частен самолет вече като нищо е напуснал страната. — Бейтс потърка главата си с длан. — Истински кошмар. Ти знаеш ли какво ще последва, когато надуши пресата? Бюрото ще стане за посмешище.
— Да, но ако спипаме онези, които стоят зад всичко това, ще си възвърнем донякъде авторитета.
— О’Банън няма да стои със скръстени ръце и да чака да го арестуваме, Уеб.
— Нямам предвид О’Банън.
— А кого тогава?
— Позволи ми най-напред да ти задам един въпрос, дето като го чуеш, може да ме цапардосаш, но пък очаквам да ми отговориш честно, ако искаш да ти помогна.