— Осем убити, все деца и старци, срещу нито един пострадал от наша страна. Как, мислиш, ще изтълкува това пресата?
Бейтс внезапно пусна папката, която държеше. Търпението му се бе изчерпало.
— Ако Бюрото смята да си завре главата в пясъка както обикновено и остави всеки да си приказва и пише каквото си знае, предполагам, че няма да го изтълкува много добре. Какво според теб трябва да направим, за да си подобрим имиджа, а? Да даваме по две-три жертви при всяка операция?
— Поредното фиаско като при Уейко — заяви младоликият адвокат и поклати мрачно глава.
— Как не! — изрева Бейтс. — Ти не се чуваш какво говориш, бе. Когато стана оная каша при Уейко, ти си бил още в училище и не си можел сам задника си да изтриеш.
— Както вече казах — обади се важно Уинтърс, — нямам предвид само „Свободното общество“.
— А какво? — запита Бейтс.
— Ами знам ли? Например това, че има пробив в цялата система за сигурност на ФБР.
Бейтс си пое дълбоко дъх.
— Заради психиатричната клиника ли?
Уинтърс избухна:
— Точно така, Пърс, как позна! Защото един господ знае откога разни агенти и секретарки, и технически персонал, и всякакви други хора от Бюрото, дето не са съвсем наред в главата, си изливат душите в ония кабинети. Докато някой засмуква всичко това и го използва дявол знае за какво. Ако това не е пробив в системата за сигурност, не знам кое е.
— В момента издирваме О’Банън.
— Поразията вече е направена.
— Все пак го открихме, нали? По-добре късно, отколкото никога.
— Никак не е по-добре даже. Ти отлично знаеш, че през цялото време бях твърдо против използването на извънщатни психиатри и психолози, точно по същата причина.
Бейтс предпазливо го огледа. И сега смяташ да се възползваш от тази катастрофа, за да си посъживиш кариерата, така ли, Бък? Може би ти се е прищял директорски стол?
— Не, Бък. Изобщо не съм бил в течение на твоите възражения.
— Има го черно на бяло — заяви самодоволно Уинтърс. — Можеш да провериш.
— Сигурен съм, че е така, както казваш, Бък. Ти винаги си бил най-добрият измежду най-добрите, когато става въпрос за бюрокрация. — За разлика от всичко останало.
— Е, тоя път ще хвърчат глави.
Но не и твоята.
— Знаеш ли какво още прочетох? Че и оня Лондон бил участвал в нападението. Моля те, кажи ми, че е правописна грешка.
— Той беше там — призна Бейтс.
Уинтърс имаше вид, сякаш отново ще избухне. В този момент Бейтс забеляза сянка на доволство в изражението на лицето му и веднага разбра накъде бие.
— Е, сега вече няма съмнение, че пресата ще ни разпъне на кръст — каза Уинтърс. — „Отрядът си отмъщава на старци и млади момчета.“ Това ще са заглавията утре във вестниците. Сега чуй какво ще ти кажа, Бейтс, и си го набий в главата. Лондон е уволнен, считано от днес. Свършено е с него. — За да илюстрира позицията си, Уинтърс вдигна един молив от масата и го пречупи на две.
— Нямаш право, Бък. Въпросът не е решен.
— Напротив, имам всичкото право. Уеб Лондон беше в платен отпуск до изясняване на случая. — Уинтърс направи знак на един от сътрудниците си, който му подаде някаква папка. Без да бърза, Уинтърс си сложи очилата за четене и хвърли поглед на съдържанието на папката. — А тук пише, че по време на отпуска си е бил назначен за охрана на някой си Уилям Канфилд, собственик на ферма за коне. По чие нареждане?
— По мое. Синът на Канфилд е бил убит от „Свободните“ в Ричмънд. Трима души, имащи отношение към инцидента, са убити в последно време, според нас от „Свободните“. Знаеш прекрасно всичко това. Уеб беше на разположение, а Канфилд му има доверие. Нещо повече, той спаси живота на Канфилд. А също и моя. Така че според мен изборът беше добър.
— Няма да споря със стария Канфилд.
— Освен това имахме преки доказателства за връзка между един камион, нает на името на Сайлъс Фрий, и картечниците, използвани при засадата. Имахме пълно право да ги ударим. Акцията бе одобрена от всички компетентни инстанции. Можеш да провериш преписката.
— Знам това. Аз самият подписах заповедта.
— Така ли? — попита Бейтс изненадан. — Лично аз исках друга част, Бък. Нали не си настоявал лично за изпращането на отряда?
Уинтърс не отговори. И тогава чак Бейтс разбра защо ОБТ бе изпратен да изпълни операцията. Уинтърс се бе надявал да се случи тъкмо нещо такова, за да му даде коз за кръстоносния поход срещу отряда. Разбра и друго: какъвто си беше хитрец, Бък Уинтърс се бе погрижил нищо никога да не може да се докаже.
— На мен не ми е докладвано, че Лондон е участвал в акцията — продължаваше той.
— Решението за това бе взето по-късно — каза бавно Бейтс. По този пункт той нямаше с какво да се оправдае и го знаеше.