— Вярвам ти, Кевин.
— Трябваше после да се върна обратно, но не можах. Видях как онези хора умряха, всичките. Просто ей така. А тоя Уеб ми извика. Направо щеше да ми се пръсне сърцето. Спаси ми живота обаче, щото, ако не беше той, щях да побегна през двора, и край.
— Уеб каза, че са те подменили с друго момче.
— Така беше. Не знам защо.
Клеър си пое дълбоко дъх и острата химическа миризма отново изпълни дробовете й. Този път успя да определи, че мирише на хлор, но нямаше никаква представа откъде може да идва. Чувстваше се напълно безпомощна.
49
Докато крачеха към голямата къща, Уеб и Романо срещнаха Немо Стрейт. Ръката му беше цялата бинтована и висеше отпред на гърдите.
— Какво се е случило? — попита Романо.
— Разсеях се и един кон ме изрита. Имах чувството, че ключицата ми се заби в гърлото.
— Имаш ли счупено? — запита Уеб.
— В болницата в Кентъки ме гледаха на рентген и не откриха нищо, но за всеки случай ме превързаха. Сега съм управител на ферма — с една ръка, а като ме види, Били никак няма да се зарадва.
Били ги посрещна на входната врата. Уеб се изненада, като го видя как се е издокарал. Беше облечен с изгладени панталони и тъмносин блейзър, косата му беше пригладена назад, дори се бе избръснал. Но докато влизаха вътре, по дъха му Уеб позна, че за него празненството отдавна е започнало.
Били ги поведе към бара. До него стояха двама мъже, които Уеб не познаваше. Бяха облечени небрежно, но скъпо, с костюми „Армани“, обувки „Бруно Мали“ на бос крак и часовници „Таг Хойер“. Ризите им бяха доста поразгърдени и на вратовете им се виждаха дебели златни ланци. И двамата бяха яки, жилави, с бронзов загар, безупречно поддържани нокти и зализани прически; още като ги видя, Уеб си каза, че и двамата са хомосексуалисти.
Били отведе Уеб и Романо при тях, за да ги представи.
— Я се запознайте тук с двама мои нови приятели. Джайлс и Харви Рансъм. Братя са, не си мислете, че са женени помежду си. — Само Били се засмя на шегата си. — От съседното имение. Най-после ги предумах да дойдат за по едно питие.
Уеб и Романо се спогледаха.
— А това тук са Уеб Лондон и Пол… всъщност Поли — поправи се Били и намигна — от Федералното бюро за разследване.
Като чуха това, братята Рансъм за малко не си плюха на петите. По-специално Харви Рансъм имаше вид, сякаш ще припадне.
Уеб протегна ръка.
— Тази вечер не сме на работа.
Братята предпазливо подадоха ръцете си, сякаш се бояха, че ей сега белезниците ще щракнат.
— Били не ни предупреди, че очаква посещение от ФБР — каза Джайлс, като изгледа враждебно домакина си.
— Обичам изненадите — отвърна Били. — От дете съм си такъв. — Погледът му се спря на Стрейт. — Какво ти е, по дяволите?
— Кон ме ритна.
— Това е управителят на фермата ми Немо Стрейт — представи го Били на братята. — Той току-що се връща от Кентъки, където разправя, че изкарал малко парици. Продал бил конско месо на някакви будали.
— Доста добре се справихме — каза тихо Стрейт.
— Къде ми е възпитанието? — затюхка се Били. — Ами че вие нямате нищо за пиене. — Той посочи с пръст Уеб и Романо. — Знам, че вие двамата сте на бира. Ами ти, Немо?
— Уиски с вода, облекчава болката.
Били се упъти зад бара.
— И аз ще ти правя компания за по едно. — Той погледна към горната площадка на стълбището. — Слизай де, слизай, започнахме без теб.
Уеб вдигна глава. Очакваше да види Гуен, но по стълбите се задаваше Пърси Бейтс.
— Били беше така любезен да ме покани — обясни Бейтс. Той се усмихна, но в усмивката му Уеб долови нещо, което никак не му се хареса.
След като всички получиха питиетата си, компанията се раздели на групички. Уеб се приближи до братята Рансъм и се помъчи да разбере какво точно произвежда „Южняшка красавица“. Те бяха извънредно предпазливи в отговорите си и това още повече задълбочи подозренията му. Немо и Романо разглеждаха оръжейната колекция на Канфилд, докато Били се усамоти в един ъгъл с чаша в ръка.
Изведнъж всички разговори секнаха и всички глави се обърнаха едновременно, когато тя заслиза по стълбите. Ако тази вечер Били беше необичайно пременен, съпругата му имаше вид, сякаш бе канена на годишното раздаване на Оскарите; това не беше същата Гуен, която никога не сваляше джинсите и ботушите си за езда. Червената рокля обгръщаше плътно фигурата й и стигаше чак до глезените; отстрани имаше цепка точно до средата на бедрото, докъдето позволяваше приличието; оттам нататък започваше въображението. Обувките й бяха отворени отпред на пръстите, а глезените й бяха стегнати в каишки, които според Уеб подхранваха нечестиви мисли. Роклята беше без презрамки, голите й рамене и ръце бяха мускулести, но и неописуемо женствени. Дрехата беше твърде изрязана и при по-свободни движения заплашваше да разкрие прекалено много; може би в това беше замисълът. Косите й бяха вдигнати нагоре, бижутата подбрани с вкус, а лицето й почти нямаше нужда от грим.