Пълната тишина, която съпътстваше слизането й по стълбите, бе нарушена само от шепота на Романо: „Аморе!“, последван от голяма глътка бира.
— Сега вече можем да започваме — каза Били. — Ти какво ще пиеш, Гуен?
— Лимонада.
Били веднага изпълни поръчката. После погледна братята Рансъм.
— Тя е зашеметяваща — каза Харви.
— Божествена — отекна Джайлс.
— Освен това е моя жена — допълни Били, като й занесе питието. — Нашия Немо го сритал кон.
Уеб забеляза, че тя едва благоволи да погледне към пострадалия.
— Разбирам. — Погледът й се премести на двамата братя. — Познаваме ли се с вас? — запита студено тя.
Харви и Джайлс едва не се сбиха кой да й се представи пръв.
Уеб наблюдаваше сцената отстрани. Тази жена несъмнено беше изключително красива, но нещо в облеклото й и в царственото й държание не се връзваше с онази Гуен Канфилд, която си бе въобразил, че познава. Може би просто бе сгрешил от самото начало.
Уеб не забеляза Бейтс, който се бе приближил до него.
— Виждам, че ти правят изпращане.
— Да, случаят е приключен. Добрите отново побеждават — каза сухо Уеб. — Време е да се напием и да се тупаме по гърбовете, поне до утре, когато пак нагазим в лайната.
— Трябва да поговорим. След малко. Много е важно.
Уеб го погледна внимателно. За някой, който не го познаваше, Бейтс изглеждаше щастлив и безгрижен като птичка. За Уеб, който му бе свикнал от години, той имаше вид, сякаш всеки момент ще се пръсне от нещо, което го издува отвътре.
— Да не си спечелил на лотария?
— Зависи от гледната точка. Ще ти разкажа, пък ти прецени. Не искаш ли да се измъкнем навън за малко?
Уеб го изгледа втренчено. Явно случаят беше сериозен.
— Не, Пърс. Точно в този момент искам да си пия питието и да разговарям с една красива жена.
Той обърна гръб на Бейтс и успя да изтръгне Гуен от новите й обожатели. Двамата се разположиха на малко кожено канапе; Гуен държеше чашата си в скута и поглеждаше към съпруга си.
— Вече шест часа празнува здравата.
— Аха. — Той се извърна да погледне Били, без да разбира целта на забележката й.
— Май ти е трудно да ме възприемеш в този вид.
Тя му хвърли бърз, многозначителен поглед и дори се по-изчерви.
— Който си го има, да си го показва. Добре, че няма други жени с нас тази вечер, защото до теб щяха да изглеждат като пепеляшки. Никой нямаше да им обърне внимание.
Тя го потупа по ръката.
— Много си мил. Истината е, че се чувствам толкова неудобно в тази рокля, колкото не можеш да си представиш. Страхувам се, че всеки момент може да се разтвори и да стана за срам или пък да се препъна в нея, а да не говорим, че тия италиански обувки направо ми разсипаха краката.
— Защо си се издокарала така тогава?
— Били ми каза какво да облека. По принцип той не е такъв — добави бързо тя. — По-скоро аз му избирам дрехите. Но тази вечер настояваше да изглеждам така, че на мъжете да им изтекат очите.
Уеб вдигна чашата си.
— Можеш да считаш мисията си за изпълнена. Но защо?
— Не знам, Уеб. Аз наистина нямам представа какво става в главата му.
— Може би още преживява оная касета. Гуен, толкова съжалявам!
Тя само поклати глава.
— Не е това. От няколко месеца нещо се мъти. Били много се е променил, а не знам защо.
Уеб си каза, че е много възможно тя да знае, но да не иска да се довери на един чужд за нея човек.
— Той се държи все по-странно — добави тя.
— Какво искаш да кажеш? — погледна я озадачен той.
— Ами тази негова мания да препарира животни… По цял ден е в онази работилница, оплескан до ушите. Божичко, какво гнусно занимание!
— Доста е зловещо.
— Освен това започна много да пие. Не че преди не пиеше, но сега още повече. — Гуен погледна доверително Уеб и понижи глас. — Знаеш ли какво ми каза, докато се обличахме? — Тя отпи от лимонадата си. — Каза, че трябвало да набучат главите на всички членове на „Свободното общество“ на колове и да ги разнасят по улиците както преди стотици години.
— Защо? За назидание?
— Не.
Двамата изведнъж вдигнаха глави и видяха Били, застанал до тях. Той надигна чашата си с уиски и я пресуши.
— Не, а защото трябва враговете ти да са постоянно пред теб, за да ги виждаш през цялото време и да знаеш какво са намислили.
— Това невинаги е лесно — отбеляза Уеб.