Били се усмихна с чашата на устните.
— Така е. И тъкмо затова враговете ти се възползват, за да ти видят сметката. — Уеб не беше сигурен, но му е стори, че докато казваше това, Били погледна към Немо Стрейт.
Домакинът вдигна празната си чаша.
— Още по едно?
— Засега си имам, благодаря.
— Кажи, като го свършиш. Гуен, ти какво ще кажеш за едно истинско питие?
— С такива дрехи и сред толкова мъже, мисля, че тая вечер трябва да внимавам — отвърна тя с кокетна усмивка.
Уеб си отбеляза наум, че нейният съпруг не отговори на усмивката й.
Преди да отидат на вечеря, Уеб чу остър писък и се огледа за източника му. Видя, че шкафът с пушките е отместен встрани, а Харви и Джайлс се държат за сърцата — бяха видели негъра манекен в тайната стаичка отзад. Били стоеше отстрани и се заливаше в смях, накрая дори се задави. Уеб едва намери сили да се усмихне.
След като вечеряха, пиха кафе и опитаха коняка на Били, за което той много настояваше. Дойде време за сбогуване. Гуен прегърна Уеб на раздяла и едрите й гърди се притиснаха в широкия му гръден кош. Стори му се, че пръстите й задържаха ръката му малко по-дълго, отколкото беше прието. Озадачен, той успя само да каже „довиждане“.
Когато излязоха пред къщата, Стрейт се качи в пикапа и с една ръка го подкара към своята къща. В алеята за коли пред главния вход спря лимузина и братята се качиха вътре. И двамата се бяха държали като кръгли глупаци пред Гуен, но тя се бе справила отлично. Сега положително беше вече горе в стаята си и се освобождаваше от стискащите обувки и неудобната рокля. Може би тъкмо в този момент беше чисто гола; Уеб се хвана, че крадешком поглежда към прозореца й. Какво се надяваше да види? Последен поглед? Не стана.
Бейтс се приближи до тях.
— Романо, двамата с Уеб имаме да говорим.
Той изрече това с такъв тон, че Романо само се завъртя кръгом и си тръгна. Уеб и Бейтс се изправиха лице в лице един срещу друг.
— Е? Какво има?
Бейтс му разказа всичко; докато го слушаше, Уеб само кимаше.
— А Романо? — попита той.
— Бък нищо не спомена за него, затова предполагам, че там всичко е наред.
— Така и трябва да бъде.
— Не знам какво да правя, Уеб. Този път наистина ме хванаха натясно.
— Нищо подобно. Аз ще те улесня. Подавам си оставката.
— Ти будалкаш ли се с мен?
— Време е да си търся нещо ново, Пърс, да си уреждам живота. Вече навъртях годинки, а и честно да ти кажа, любопитен съм как ли ще се чувствам на работно място, където не стрелят по мен.
— Можем да се борим, Уеб. Уинтърс не решава всичко.
— Омръзна ми да се боря, Пърс.
Бейтс го погледна безпомощно.
— Не исках да свърши така.
— Двамата с Романо приключваме тук и после аз си тръгвам по пътя.
— Разбираш какъв скандал ще се разрази след това, което стана със „Свободните“. Ако си тръгнеш точно в този момент, всички ще кажат, че ти си само изкупителна жертва. Ще се получи много деликатна ситуация. Няма да се отървеш от репортери.
— Едно време това би ме притеснявало. Но сега вече не.
Още няколко секунди двамата мъже стояха един до друг мълчаливо. Толкова години се бяха били рамо до рамо за добрата кауза, а сега всичко бе приключило в един миг и нито един от двамата не беше подготвен за това. Накрая Уеб се обърна и си тръгна.
50
Минаваше два след полунощ. Единственото движение в „Източен вятър“ бяха изкараните на нощна паша коне по ливадите и горските животни в околните гъсталаци. И нечии стъпки, които тихо се прокрадваха по пътеката между дърветата.
В къщата светеше електрическа крушка и силуетът на мъжа се очертаваше в рамката на прозореца. Немо Стрейт притисна ледена кутийка бира до болното си рамо, а лицето му се изкриви от болка при допира на студения метал върху раната. Облечен беше по тениска и боксерки, издути до пръсване на бедрата от яките мускули. Той се отпусна на леглото, вдигна автоматичния пистолет и сръчно постави пълнителя, но само с една ръка му беше трудно да дръпне затвора, за да вкара патрон в цевта. Ядосан от безсилието си, се отказа, облегна се назад и отпи от бирата.
Немо Стрейт си беше неспокоен по природа, а тъкмо сега се бяха събрали разни обстоятелства, които не му даваха мира. Той си мислеше за хеликоптера, който се бе появил изневиделица над тъмната гора. Стрейт го бе проследил с поглед; машината не кацна в гората, нито пък беше полицейски патрул. Каза си, че трябва да се върне на мястото, където бяха застреляли Коув, за да се убеди, че наистина е мъртъв. Но защо пък да не е? Те бяха изстреляли пет куршума в него, с пет куршума в тялото никой не оживява току-така, а дори и да оживее, остава парализиран инвалид; неспособен да разкаже какво му се е случило. И все пак нещо в тази история никак не му харесваше. Стрейт цяла вечер бе превключвал каналите на телевизора в търсене на репортаж за агент на ФБР, намерен убит от неизвестни извършители. Той разтърка рамото си. Собствената му кръв фигурираше на местопрестъплението, но едва ли можеха да го открият по това; доколкото си спомняше, никъде нямаха проби от неговата ДНК. Освен в армията! Но оттогава бяха минали двайсет и пет години; дали още ги пазеха? Дали пробите още вършеха работа? Едва ли. И все пак той усещаше, че наближава времето да започне нов живот. Бе постигнал всички цели, които си бе поставил. А след снощната сделка имаше достатъчно пари, за да се оттегли от бизнеса и да си уреди живота където пожелае. Отначало бе намислил да си купи имение в планините Озарк и да прекара остатъка от живота си в лов на риба в някое езеро, като си харчи парите малко по малко, за да не поражда съмнения. Сега обаче му идваха други идеи. Може би някоя далечна страна беше по-добро място за човек, оттеглил се от бизнес като неговия. Немо бе чувал, че в Гърция има идеални условия за риболов.