— Ледбетър, Уоткинс и Уингоу. Един безгръбначен съдия, един безхарактерен прокурор и един адвокат, който за пари би измъкнал от пандиза и убиеца на майка си. Ако питаш мен, направихме услуга на обществото, като затрихме тия нищожества.
— Не само това. Очистихме цял екип на отряда, като ги изпързаляхме, че са „Свободните“. Майчице, като си помисля само! Накарахме един от най-опитните им тайни агенти да си помисли, че е набарал цял канал за дрога. Такъв мизансцен му спретнахме, като от филма „Ужилването“! — Той я погледна в очите и чертите му се изопнаха. — Тъй че аз си изпълних ангажимента, драга. А какво правя в свободното си време, не те засяга. Аз не съм ти роб, Гуен!
Дулото на пистолета продължаваше да сочи право в корема му.
— Уеб Лондон е още жив.
— Ти ми каза да го оставя. Уж да го изкараме страхливец, не беше ли така? За наш късмет оня доктор, при който ходеше, се оказа мой стар познат от Виетнам. Сега всички си мислят, че Уеб е напълно провален. Всичко това ми струва големи усилия, подробно планиране и доста сериозен риск, при това го направих за центове, само защото ония типове се из-гавриха така със сина ти. — Той я погледна обидено. — А ти даже едно „благодаря“ не ми каза.
Когато тя отговори, тонът й беше делови, а изражението на лицето непроницаемо:
— Благодаря. Та колко пари изкара с дрогата?
Изненадан, той свали чашата от устата си.
— Защо питаш?
— Защото след всичко, което ти платих, и след всичко, което сме вложили в това имение, двамата с Били имаме дългове. Не след дълго ще дойдат да му приберат колекцията от автомобили, защото сме я ипотекирали. Тъкмо сега имаме нужда от свежи пари, защото скоро явно ще разпродаваме всичко и ще се омитаме оттук, особено след като тая твоя рана идва да ми каже, че всеки момент може да потропат на вратата ми и да задават въпроси, дето не им знам отговорите. Честно да ти кажа, доста почна да ми писва от пущинаците на Вирджиния. Мисля си за някой закътан остров, дето не вали и няма телефони.
— И ти очакваш да ти дам част от моите пари?
— По-точно е да се каже, че ти заповядвам да го направиш.
Немо разпери ръце.
— Не се шегувам, скъпа, за някои от годиначетата взехме доста добри пари — каза искрено той.
Тя му се изсмя.
— Тая ферма никога не е излизала на печалба. Нито преди да я купим, нито след това. Така че не ме баламосвай с тия годиначета.
— Какво точно искаш от мен?
— Много просто. Искам да ми кажеш точно колко пари изкара от дрогата.
Той се поколеба, преди да отговори:
— Всъщност не чак толкова много.
Тя вдигна пистолета и го насочи към главата му.
— Колко?
— Ами около милион. Е, доволна ли си?
Тя стисна пистолета с две ръце и внимателно се прицели в челото му.
— За последен път те питам. Колко?
— Добре де, добре. Не се впрягай толкова.
Той шумно издиша.
— Няколко десетки милиона.
— Искам двайсет процента. След което поемаме кой откъде е.
— Двайсет процента?!
— Преведени в офшорна сметка. Предполагам, че печен бизнесмен като теб си е отворил тук-там сметки, където да си държи милионите. Пардон, десетките милиони.
— Виж какво, аз имам и разноски.
— Е, да. Сигурно обаче си платил на помагачите си в хапчета, понеже те са толкова тъпи, че едва ли са се възпротивили. Освен това с легални препарати и разноските са ниски, така че печалбата ти е доста висока. А не вярвам да си се засилил да плащаш данъци. На всичко отгоре ти използваш наша техника, за да си превозваш стоката, и наши работници, на които плащаме от джоба си, за да ти бачкат. С две думи, ти не инвестираш практически нищо, от което печалбата ти само расте. Така че сега си искам своя дял. Да го наречем наем за оборудване и заплати за персонала. Считай се голям късметлия, че се задоволявам само с двайсет процента. — Тя сластно се погали с ръка отпред. — А тъкмо сега съм настроена особено великодушно.
Стрейт поклати глава.
— Твоят баща да не е бил и магистър по мениджмънт?
— На двама ни с Били ни омръзна да ни пързалят. Добре поне, че сме живи, защото нашият Дейвид не можа да навърши десет години. Къде е тук правдата?
— А ако откажа?
— Ще те застрелям.
— Ей така, хладнокръвно? Религиозна жена като теб?
— Всеки ден се моля за сина си, но не мога да кажа, че вярата ми в Бога е безгранична. Освен това може да повикам полицията.
Немо се усмихна и поклати глава.