— Само да не оплескаш нещо, защото сме почти на финала.
Тя се мушна под завивката, притисна се до него, целуна го по бузата и го погали отдолу.
— Само още веднъж — помоли тя с тих, гърлен глас. После вдигна чаршафа, погледна надолу и се усмихна.
— За какъв бяс ти е притрябвала виагра тъкмо на теб, Немо?
— Малката, ти ме настройваш с тия ръчици като хавайска китара.
И без стимулант за потентност Немо Стрейт я обслужи доста добре повторно, макар едва да не умря от усилието. После, докато Гуен се обличаше, той я оглеждаше възхитен.
— Майчице, страхотна фурия си!
Тя вдигна ципа на роклята си и взе сандалите си в ръка. Стрейт започна предпазливо да се облича, като гледаше да не насилва ранената си ръка. Гуен го погледна.
— Някакви планове за сутринта?
— Нали знаеш, в една ферма винаги има какво да се прави.
Тя беше вече до вратата.
— Не ти се меся в живота, Гуен, искам само да ти кажа, че не е много здравословно да носиш толкова омраза в себе си. Трябва да й дадеш възможност да излезе, иначе ще те изяде отвътре. Ами мойта бивша, като ми взе и двете деца? Идва момент, когато просто трябва да се освободиш от тая омраза.
Тя бавно се извърна и го изгледа.
— Когато видиш собственото си дете да умира пред очите ти с голяма кървава дупка в гърба, Немо, и после заради това изгубиш единствения човек, когото си обичал, когато стигнеш дъното на отчаянието и продължиш да се смъкваш все по-надолу, тогава можеш да ме учиш как да се освободя от омразата.
51
Клеър подскочи и се събуди. Въпреки преживените ужаси изтощението си бе казало думата и тя бе изпаднала в дълбок сън. Щом усети пръстите по кожата си, тя събра всичките си сили да отблъсне нападателя, но в този момент той я заговори.
— Клеър, аз съм — каза Кевин и махна превръзката от очите й.
В помещението нямаше лампа и Клеър напрягаше зрението си, за да се ориентира в тъмното. До нея седеше Кевин, вдигнал ръце към белезниците, с които беше прикована за стената.
— Ти не беше ли също вързан?
Той се усмихна и вдигна малко късче метал пред очите й.
— Бях. Но извадих ей това от един маркер, който ми бяха дали да си рисувам. С него се справих с ключалката. Много ме бива в ръцете.
— Виждам.
— След минута и ти си свободна.
На Кевин дори не му бе нужна цяла минута. Клеър разтърка китките си и се изправи в леглото, огледа се и спря поглед върху вратата.
— Предполагам, че е заключена?
— Беше в началото. Може би сега не е, защото те си мислят, че сме вързани.
— Вярно. — Клеър се изправи и веднага се олюля. Краката просто не я държаха. Мракът също й пречеше да владее движенията си. Тя отново се огледа. — Имаме ли нещо, което да използваме като оръжие, ако зад вратата има някой? — прошепна тя.
Кевин преобърна нара и разви два от металните му крака. Той подаде единия на Клеър, а другия задържа за себе си.
— Удряш по главите и после ниско долу — каза той.
Клеър кимна, но не изглеждаше уверена. Тя много се съмняваше, че може да удари човек. Кевин усети раздвоението й и бързо добави:
— Удряме само ако ни нападнат, нали така?
— Точно така — отвърна Клеър, този път по-твърдо.
Те се промъкнаха до вратата и натиснаха дръжката. Беше заключено. Двамата се заслушаха, но от другата страна като че ли нямаше никой; само шумът на неизвестната машина се чуваше сякаш по-силно отпреди.
— Предполагам, че няма да си тръгнем оттук, докато те не решат това.
Кевин се отдръпна назад и огледа вратата.
— Я, това пък не го бях забелязал!
— Кое?
— Че пантите на вратата са отвътре.
Надеждата на Клеър трая само миг.
— Да, но ни трябват чук и отвертка, за да ги извадим.
— Чук имаме. — Той вдигна металния крак на леглото. — А и отвертка ще си направим.
Той заведе Клеър до халката в стената, за която бяха приковани белезниците й. С общи усилия двамата успяха да я развият, после Кевин изхлузи белезниците и вдигна едната пред очите й.
— Виж какъв хубав ръб има, става за отвертка.
— Много си досетлив, Кевин! — отбеляза с възхищение Клеър. Докато тя се суетеше безпомощно, хлапакът й бе демонстрирал фокуси, достойни за магьосник.
Отне им доста време, защото трябваше да спират и да се ослушват при всеки шум, но най-после извадиха металните болтове от пантите на вратата. Дръпнаха я и тя се открехна. Външното помещение също беше тъмно и те се запрепъваха по тесния коридор, като се подпираха на стената. Миризмата на хлор се засили. Стигнаха до още една заключена врата, но Кевин успя да се справи с ключалката с подръчния си шперц. Следващата врата за техен късмет се оказа незаключена.