Гласовете на мъжете и кучетата не се чуваха и тя си позволи малката надежда, че може би все пак ще успее да избяга. Спря се и приседна в канавката. От очите й рукнаха сълзи, които повече не можеше да възпира. Сълзи на крайно изтощение, страх и усещане за неочаквана свобода. Чу да се приближава кола, скочи на крака, застана по средата на пътя и замаха с ръце, като отчаяно крещеше за помощ.
Отначало колата нямаше вид, сякаш изобщо възнамерява да спре. Клеър си каза, че сигурно са я взели за някаква умопобъркана. Но накрая колата забави и спря. Тя изтича до предната врата и я отвори. Първото нещо, което видя, беше Кевин, свит на седалката, с вързани ръце и крака и запушена уста. А второто — Немо Стрейт, насочил пистолета си към нея.
— Здрасти, докторке — каза той. — Не искаш ли да се повозиш?
Той протегна дългото си тяло и неволно потрепери от студа. Нощта беше доста хладна и влагата се бе просмукала в костите му. Загърна се плътно с одеялото.
Франсис Уестбрук не беше свикнал да живее сред природата. Това, което правеше сега, за него беше равносилно на живот на открито, и то никак не му се харесваше. Той отпи глътка вода и подаде глава от скривалището си. Скоро слънцето щеше да изгрее. Не бе спал добре тази нощ; всъщност бе загубил съня си още откакто научи за изчезването на Кевин. Оттогава единственото, което бе получил, беше едно телефонно обаждане. След което се бе срещнал с Уеб Лондон, бе му предал каквото му бяха поръчали и го бе осведомил за тунелите, точно както се искаше от него. В същото време, наистина, бе приключил и изясняването на отношенията си с Туна. Независимо от това, което бе разправял на Уеб, той не наказваше хората, които отклоняваха за себе си част от печалбата му; принуден беше да търпи дори и онези, които сами използваха стоката под носа му. В тоя бизнес, ако почнеш да дебнеш подчинените си дали си облизват пръстите от меда, те просто няма да работят за теб — толкова е просто. Но за предатели Големия X нямаше милост. Мейси му бе намекнал какви ги върши Туна зад гърба му и той сам бе направил някои проверки, колкото да се убеди, че Мейси е прав. И така, Туна бързо се превърна в храна за рибите. Понякога все пак има справедливост в този живот, каза си Франсис.
До ушите му бе достигнал слух, че Пийбълс е убит. Пада му се, помисли си той. Не беше читав човек. Но Уестбрук научи, макар и със закъснение, и нещо друго: че Антоан Пийбълс бе подготвял изтласкването му от бизнеса и постепенното обединение на неговата банда с останалите улични банди в района. Тази новина го бе сварила неподготвен. Изобщо не бе очаквал такова нещо от стария Тоан. А Мейси сякаш бе потънал вдън земя. Тази измяна беше голяма обида за Големия X. Той вдигна рамене. Така му се падаше, след като се бе предоверил на тоя бял никаквец.
Сега обаче убийците на Тоан може би си точеха зъбите и за него. Явно трябваше да се посниши и да разчита само на себе си, докато отмине бурята. Да разчита на себе си — като в доброто старо време. Той имаше два пистолета, няколко пълнителя патрони, около хиляда долара в джоба. Откакто бе почнал да се крие, Уестбрук се бе отказал от навигейтъра; доколкото знаеше, ченгетата продължаваха да го търсят. Нека търсят, каза си той. Уестбрук с очите си бе видял федералните, които патрулираха наоколо, но имаше достатъчно опит в играта на сляпа баба с полицията, за да може да укрие дори собственото си твърде едро тяло така, че да минат на два метра от него, без да го забележат. Освен това около мястото, където се криеше, се вършеха странни неща. В далечината се чуваше лай на кучета. Това беше лош знак. Той се сгуши още по-навътре, като се зави плътно с одеялото, покрито с клечки, листа и пръст, докато лаят отмина. Доколкото можеше да прецени, оня Лондон се навърташе още наоколо, а ако Уеб Лондон бе решил, че на това място става нещо важно, то беше важно и за Франсис Уестбрук. Той провери пистолета си, отпусна се назад и отпи глътка вода. Заслушан в песента на щурците, той се запита какво ли ще му донесе новият ден. Може би Кевин?
Ед О’Банън крачеше напред-назад из тясното, немебелирано помещение. Уж не бе пушил от години, а само през последните два часа бе привършил цял пакет цигари. Отначало се бе страхувал да не го открият, но нещата бяха протекли гладко и с набъбването на банковата му сметка той постепенно се бе успокоил. Отвън се чуха стъпки и О’Банън се извърна към вратата. Тя беше заключена и затова, като видя топката да се превърта, той се изплаши и отстъпи назад. Когато мъжът влезе, О’Банън въздъхна облекчено.