— Тайните агенти най-често използват фонокарти с малък брой импулси, които купуват от някой павилион и като се свършат, просто ги изхвърлят. Така нищо не може да се засече.
Лицето на Уеб помръкна.
— Значи няма да има следи?
Ан му подари лъчезарната си усмивка.
— Уеб, скъпи, стига да има желание, винаги има възможност. Изчакай да поразровя наоколо.
— Наистина съм ти благодарен. — Той погледна ръцете си. — Чувствам се като оцелял по чудо в битката при Аламо и се питам как са ме пропуснали мексиканците.
— Имам още топло кафе и малко шоколадов кейк с орехи, аз съм го правила. Почерпи се, Уеб, напоследък много си отслабнал. — После тя каза нещо, което накара Уеб да я погледне; лицето й изразяваше спокойствие и увереност, които се опитваше да му предаде. — Не бой се, Уеб, аз ти пазя гърба, не си мисли, че съм те изоставила. Знам доста работи и чувам какво се говори и горе, и долу. И поне докато аз съм тук, няма да допусна никой да се закача с теб.
На излизане от стаята й Уеб се зачуди дали на Ан Лайл не й е минавало през ума да го осинови.
В общото помещение той намери свободен компютър и влезе в базата данни на ОБТ. Бе му хрумнало, а вероятно не само на него, че унищожението на екип „Чарли“ може да е акт на лично отмъщение. В продължение на няколко часа той прегледа значителен брой инциденти, при които се бе налагало участието на отряда. Като мощна вълна го заляха спомени за триумфални победи и унизителни провали. Работата беше там, че ако се пресметнат всички хора, засегнати по един или друг начин от действията му, и се прибавят членовете на семействата им, техните близки и приятели, както и разни маргинални типове и отрепки, които си въобразяват, че служат на някаква налудничава кауза, може да се окаже, че хората, имащи зъб на отряда, са хиляди. Уеб реши, че не е по силите му да пресее цялата тази информация. Пък и компютрите на ФБР бездруго работеха на пълни обороти по случая.
Уеб мина по коридора и се застоя пред таблата със снимки от предишни операции. Както можеше да се очаква, те бяха запечатали най-вече смайващите успехи на отряда, както и някои неизбежни неуспехи. Девизът на цялостната им дейност беше „Действай бързо, изненадващо и с груба сила“ и през годините те бяха полагали значителни усилия, за да го оправдаят. На таблото се виждаше снимка на един от най-търсените терористи в света, когото бяха заловили („грабнали“, както се казваше на техния жаргон) в международни води, просто го бяха измъкнали от яхтата му като охлюв от черупката и го бяха натоварили на военен самолет за — Вашингтон, където бе осъден по бързата процедура и сега излежаваше доживотна присъда. Имаше поредица от снимки от една координирана международна акция срещу склад за наркотици в латиноамериканска държава. Имаше и една снимка от крайно рискована операция по освобождаване на заложници в държавно учреждение, което се помещаваше в чикагски небостъргач, при която всички заложници бяха спасени, а трима от петимата похитители убити на място. Само дето невинаги ставаше точно така.
Уеб излезе от сградата на централата и се загледа в самотното дърво пред нея. Това дърво беше символ на щата Канзас, посадено там в памет на един член на отряда, загинал при тренировка; навремето бе донесено като малко дръвче специално от родния му щат. Всеки път през последните осем години, когато минаваше покрай него, Уеб тихичко се молеше никога повече да не садят други такива дървета. Скоро край дървото от Канзас щеше да израсне цяла гора. Бог не бе чул молитвите му.
Уеб имаше нужда да прогони черните мисли и да не се чувства като пълен неудачник. Той отиде до „пирамидата“ — оръжейния склад, грабна една .308-калиброва снайперска карабина и няколко пълнителя патрони и закрачи към стрелбището. Важно му беше да върши нещо, за да се разтовари, а стрелбата му помагаше да изразходва натрупаната отрицателна енергия.
Той мина покрай висока и тясна постройка, прилична повече на силоз, отколкото на помещение за елитна част. Загледа се в стръмния склон, където се намираше едно от учебните стрелбища на отряда. Неотдавна там бяха издигнати нови мишени за обучение на снайперистите в стрелба на 1000 метра; в момента бригади работници изсичаха околната гора, за да отворят място за нови съоръжения за разширяващия се комплекс. Зад мишените се виждаха величествени дървета с бухнали зелени корони. Уеб си помисли, че има нещо иронично в това природната красота да служи като фон на една площадка за трениране на професионални убийци. После си каза, че все пак той е на страната на добрите и че като такъв му е разрешено да отнема човешки живот. Това си беше част от правата и задълженията, произтичащи от значката на агент на ФБР.