— Отдавна не сме се виждали, докторе.
О’Банън протегна ръка и Немо Стрейт я стисна.
— Не бях сигурен, че ще успееш, Немо.
— Кога съм те подвеждал досега?
— Трябва да изчезвам. Федералните ще завардят границите.
— Не се шашкай, де! Имаме безброй начини да те измъкнем. Разполагаме с хора, самолети и нужните документи да те закараме където кажеш. — Той вдигна нагоре стиска книжа. — През Мексико до Рио и после до Йоханесбург. А оттам, докъдето ти душа иска: Австралия, Нова Зеландия, там е пълно с бегълци. Или пък, ако те гони носталгията, до Югоизточна Азия.
О’Банън огледа пачката документи и повторно въздъхна с облекчение. Усмихна се и запали нова цигара.
— Сякаш съм бил там преди хиляда години.
— Да, ама едва ли си го забравил. Спаси ми живота, когато ония от Виетконг се бяха бъзикали с мозъка ми.
— Депрограмиране. Твърде елементарно за някой, който си знае работата.
— За мой късмет ти се случи този някой — каза Стрейт. Той се ухили. — Но за да не си капо, и ти понамаза малко от дрогата. Нещо като бонус към лекарската практика.
О’Банън вдигна рамене.
— По онова време всички крадяха от продукта.
— Е, да, дори и аз. Само дето аз си го ползвах сам.
— Трябва да ти призная, че когато ме откри след толкова години и ми предложи да сложим микрофони в кабинетите и да продаваме информацията на уличните банди, това си беше направо гениално.
Стрейт се ухили.
— Федералните извадиха такива ресурси срещу нас, че просто бяхме длъжни да поизравним условията на играта. При тая схема печелим от всяко положение. Ти имаш информацията, аз познавам хора, които се нуждаят от нея, за да си въртят бизнеса, между които съм и аз. Ти изкарваш добри парички, аз си прибирам своето, а федералните остават с пръст в устата. Какво по-хубаво от това?
Когато Гуен бе посветила Стрейт в плана си за отмъщение срещу хората, замесени в смъртта на сина й, той бе започнал да събира информация едновременно за ОБТ и за Уеб Лондон. Немо отдавна бе разбрал, че прекараните години като конегледач бяха развили у него методичност и последователност. Най-напред той събираше всичката налична информация, после разработваше план за действие и накрая пристъпваше към изпълнението на плана. До пленяването си от Виетконг Стрейт се бе изявявал като превъзходен командир, водил ротата си към победа при най-невъзможни условия, за което бе награждаван толкова пъти, че на гърдите му не бе останало място за всичките медали и отличия. Не че наградите имаха някакво значение за него. Много по-късно той бе открил, че Ед О’Банън, когото бе познавал във Виетнам, е същият О’Банън, при когото ходеше Уеб. Оттам му бе хрумнала гениалната идея да използва блестящите хипнотизаторски способности на О’Банън, за да обработи Уеб по такъв начин, че да вкара целия ОБТ в капана. Отначало, както можеше да се очаква, О’Банън се бе възпротивил. Но когато Стрейт научи колко служители от федералните агенции се лекуват при него, той се върна и му направи такова предложение, на което докторът просто не можа да откаже. Те монтираха подслушвателни устройства в кабинетите, като продаваха информацията на подземния свят и си поделяха парите поравно. О’Банън беше твърде алчен, при това с годините алчността му не намаляваше, а се увеличаваше. В част от записите се съдържаше онази безценна информация, която позволи на Стрейт да заложи капана за ОБТ. Той така и не сподели с О’Банън за новия канал за оксиконтин, защото без съмнение докторът щеше да поиска дял и оттам. А ето че сега Стрейт изведнъж се сдоби със съдружник в лицето на Гуен Канфилд. Двайсет и пет процента, за бога! Но пък след онова, което му бе показала предишната нощ, си струваше.
— Когато ти ни доведе Клеър Даниълс, аз се смаях — рече сега той. — Макар че, като си помисля, не трябваше толкова да се учудвам. Още когато ми каза, че Уеб ходи при нея, усетих, че ще си имаме неприятности.
— Опитах се да го предумам да остане при мен. Но, както ти обясних, не можех да го притискам прекалено, защото щеше да заподозре нещо. Разбира се, задържах по-голямата част от досието му. А като я спипах, вие бяхте единствените, на които можех да разчитам.
— И правилно постъпи. Едно нещо ти обещавам: Клеър Даниълс никога няма да свидетелства против теб.
О’Банън поклати глава.
— Направо не е за вярване, че всичко приключи.
— Е, хубава работа свършихме заедно.