— Дано да се оправи скоро — подхвърли Уеб.
— Не се бой, конете са много жилави — отвърна Гуен.
За час и половина двамата обходиха значителен участък от имението. Докато яздеха един до друг, Гуен си мислеше, че никога преди не е убивала човек. Наистина, предишната вечер бе заплашила Немо Стрейт с пистолет, но ако нещата бяха стигнали дотам, дали щеше да натисне спусъка? Тя погледна крадешком към Уеб и се опита да си го представи като своя най-зъл враг, кошмара на нейния живот. Не беше лесно. В течение на години Гуен си бе мечтала да избие до последния човек тази банда така наречени герои, тези фукльовци, които се смятаха за най-добрите под слънцето. Които си бяха повярвали, че могат да изведат нейния син и останалите заложници живи и невредими от онова училище, и се бяха опитали да убедят и нея. Беше все едно да кажеш на някого, че има рак, но в това няма нищо лошо, защото ракът се лекува сто процента, и да го накараш да ти вярва сляпо, докато не захлупят ковчега над главата му и не го спуснат в черната земя. Наистина, те почти бяха постигнали целта си — бяха спасили всички заложници, като бяха оставили само нейния син да загине. А после тя трябваше да гледа как лицето на тоя Лондон краси първите страници на вестниците и кориците на списанията, как се плези от екрана на телевизора, докато разни тъпи журналисти раздуват басни за героизма му, докато на човек започне да му се повръща. Чак президентът му връчи медал за храброст! Гуен не се интересуваше от ужасните му рани. Тя не знаеше и не искаше да знае за нечовешките изпитания, които бе преминал, за да се върне в своя отряд. Това нямаше никакво значение за нея. Гуен знаеше само, че нейният син е мъртъв, а Уеб Лондон е жив. Голям герой, няма що!
При вида на сина й, който лежеше безжизнен до ранения Уеб, нещо в мозъка й бе прещракало. Сякаш я бе ударил гръм и шокът от електрическия разряд бе преминал през всички фибри на тялото й. От този момент тя вече не беше същата. Не минаваше ден, без да извика в съзнанието си окървавеното тяло на своето дете, проснато на земята. Не можеше да забрави гледката на всички ония мъже с пълна бойна екипировка, дошли уж да спасяват нейния Дейвид, а успели да изведат невредими всички останали, с изключение на него. Тя отново спря погледа си на Уеб и той й се стори някакъв черен, долен злодей. Да, Гуен бе готова да го убие. И с това кошмарът в душата й най-после щеше да свърши.
— Вие с Романо май си тръгвате днес?
— Така изглежда.
Тя му се усмихна и отметна косата от лицето си. Ръката й стисна поводите на коня, за да не затрепери.
— Делото приключи, а?
— Може и така да се каже. Как е Били?
— Добре е. Понякога изпада в депресивни настроения като всички нас.
— Не ми изглеждаш депресивен тип. По-скоро имаш вид, сякаш умееш да потискаш настроенията си.
— Ти просто не ме познаваш още!
— Страхотно парти беше снощи.
— Били много го бива. А братя Рансъм не се оказаха такива, каквито ги мислех.
— Ти май не вярваш, че това е истинското им име?
— В никакъв случай.
— Когато се запознах с тях, най-напред ги помислих за хомосексуалисти. После ти влезе в стаята и по реакциите им разбрах, че не са.
Гуен се засмя.
— Приемам това като комплимент.
Те минаха покрай прохода към малката долчинка, където беше параклисът на Гуен.
— Днес няма ли да се отбиеш в параклиса?
— Не. — Гуен дори не погледна пролуката между дърветата. Днес не беше ден за молитва. Но докато Уеб не я гледаше, тя скришом се прекръсти. Прости ми, Господи, греха, който се готвя да извърша. Докато устата й безмълвно произнасяше тези думи, Гуен изобщо не вярваше, че молитвата й ще бъде чута.
Те стигнаха до стръмен склон, на върха на който растеше китка дървета. Гуен никога преди не бе водила Уеб дотук, но през цялото време бе очаквала този миг. Тя пришпори Барон и препусна нагоре по склона, докато Уеб я следваше на Комет; в един момент той почти я задмина. Когато стигнаха върха, те спряха задъханите коне и се загледаха в панорамата, която се разкриваше пред тях.
— Впечатлена съм от ездата ти — каза Гуен и погледна Уеб с искрено възхищение.
— Ами имах добър учител.
— Наблюдателницата е съвсем наблизо. Гледката оттам е още по-хубава.
Уеб не й каза, че вече е бил там с Романо, когато оглеждаха имота на братята Рансъм.
— Добра идея — отвърна той.
Двамата отидоха до наблюдателницата, привързаха конете към дървения стълб и ги оставиха да пасат. Гуен отведе Уеб до върха на кулата. Слънцето изгряваше над събуждащата се за живот гора.