— Голям праз! Човекът кара бързо и това е.
— Познай къде е спиран и трите пъти?
— Къде?
— В радиус от километър и половина около фермата „Южняшка красавица“, а единия път на по-малко от сто метра от входа. Порталът на фермата бил местна забележителност, така пише в полицейския доклад.
— Е, какво сега? Май и днес няма да се явя пред Енджи.
— Ти си върви за днес. Но довечера ще навестим „Южняшка красавица“.
Двамата опаковаха нещата си и отидоха при колите.
— Каза ли им, че си тръгваме? — Романо посочи с ръка към господарската къща.
— Те знаят. — Уеб погледна към голямата каменна постройка в далечината и тихо добави: — На добър час, Гуен.
Докато двамата караха към портала, Немо Стрейт се зададе отнякъде със своя пикап. Той забави и спря. На Уеб му се стори, че Немо изглежда твърде изненадан, задето го вижда.
— Ей, момчета, какво ще кажете за по една биричка? — подвикна им той.
Корветът беше със свален гюрук и Романо се надигна и седна върху облегалката.
— Запазвам си правото за друг път — отвърна той.
— Дадено, „Делта“ — отвърна ухилен Стрейт.
— Благодарим ти за помощта, Немо — каза Уеб.
— Е, какво, приключихте ли?
— Така изглежда, но ти не изпускай Гуен и Били от поглед. Старият Ърни е още на свобода.
— Не бой се, ще ги пазя.
Когато Уеб и Романо дадоха газ и потеглиха, Немо Стрейт ги изпрати с поглед, после се обърна и замислено се загледа към господарската къща. На фурията май този път не й бе стигнал куражът.
Енджи Романо беше в лошо настроение. През цялото време тя сама се бе грижила за двете момчета, та пътуването до Флорида не се бе оказало кой знае колко приятно. Когато дойде да вземе Романо, Уеб се опита да я прегърне, но тя му хвърли такъв поглед, сякаш се готвеше да му извие врата с голи ръце.
И така, най-коравият воин от екип „Хотел“ и единственият оцелял герой от „Чарли“ се измъкнаха гузни посред нощ от дома на Романо и се качиха в мустанга на път за своя последен подвиг. Уеб още не му бе съобщил за намерението си да подаде оставка от Бюрото, но слухът вече се разпространяваше и Романо научи за това, когато се прибра вкъщи. Той се поразсърди, че Уеб не му е казал, но гневът му бе насочен най-вече към Бюрото.
— Да им дадеш всичко от себе си и да получиш в замяна… това! Като си помисля, брат ми, направо ми иде да зарежа всичко и да ида да работя за колумбийския наркокартел. От тях поне знаеш какво можеш да очакваш.
— Майната им, Поли. Ако всичко бъде наред, скоро ще си отворя частна охранителна фирма и ще те взема да работиш за мен.
— Как ли пък не! Когато ме видиш да нося жартиери!
Двамата мъже сякаш отиваха на истинска война. Освен традиционните .45-калиброви „Смит & Уесън“ със себе си носеха по един МП–5, бронежилетки и дори .308-калибровите си снайперски карабини, понеже не знаеха какво ще заварят в „Южняшка красавица“. Не можеха да поискат подкрепление от Бюрото, защото нямаха никакви улики освен няколко акта за превишена скорост и собствените си теории. Хубавото беше, че Уеб вече официално не се водеше към Бюрото, а като редови бдителен гражданин можеше да предприеме действия, недопустими за едно ченге. Той до края се бе двоумил дали да вземе със себе си Романо, но когато понечи да обсъди това с него, Пол му заяви, че ако не тръгнат заедно, Уеб също никъде няма да ходи, защото той собственоръчно ще го гръмне там, където никой мъж не би желал да бъде гръмнат. А Уеб предпочете да не проверява заканата му на практика.
Уеб паркира мустанга в един коларски път, който минаваше по границата между „Източен вятър“ и „Южняшка красавица“. Докато се прокрадваха през гъстата гора, Романо не спираше да мърмори:
— От тия гадни очила за нощно виждане вече ме заболя главата. Мразя ги! Тежат един тон. С тях не може дори да се стреля. За какъв бяс са ми тогава?
— Тогава ги свали, Поли, и престани да хленчиш, защото от теб ме заболя главата! — Уеб също свали своите и разтри врата си.
От всички страни се чуваха нощните звуци на гората. Романо каза:
— Сега няма снайперисти да ни прикриват задника. Нещо ми е притеснено и самотно, Уеб.
Той, естествено, се шегуваше. Уеб знаеше прекрасно, че Пол Романо не се бои от нищо на този свят, ако не се смята Енджи.
— Ще ти мине.
— Я слушай, Уеб, ти още не си ми казал какво очакваш да открием там тази вечер!
— Каквото и да бъде, ще знаем повече, отколкото знаем сега. — Без Бюрото зад гърба си Уеб не беше повече в състояние да изрови предварителна информация за Джайлс и Харви Рансъм. Можеше да се обади на Ан Лайл, но тъкмо сега не искаше да я безпокои.