Двамата мъже си проправяха път пред дърветата, докато пред тях се изпречи къщата, която бяха видели от наблюдателната кула. Уеб направи знак на Романо да изчака, докато самият той запълзя напред. Когато стигнаха до линията на дърветата, той се усмихна. Тази нощ в „Южняшка красавица“ кипеше трескава активност. Пред една от сградите, прилични на складове, беше паркиран голям камион със спусната надолу хидравлична платформа. От камиона група мъже изнасяха някакво оборудване; Уеб очакваше да види оръжие, но такова нямаше. Мотокар пренасяше голям сандък към вратата на склада. Когато вратата се плъзна за момент встрани, Уеб се опита да надникне вътре, но не успя. Единственото, което видя, преди вратата отново да се затвори, бяха ослепителни светлини на прожектори. Встрани се виждаше фургон за пренасяне на коне, около който се суетеше някакъв мъж. От мястото, където се намираше, Уеб не можеше да види дали във фургона има кон, или не.
Той се обади на Романо по малката радиостанция и го извика при себе си. След минута Романо приклекна до него. Той огледа всичко, което Уеб бе наблюдавал до момента, и запита:
— Ти какво мислиш?
— Може да е какво ли не. От наркоканал до работилница за разфасоване на крадени коли.
В този момент вратата на склада се отвори и мотокарът излезе обратно навън. Едновременно с това отвътре се чуха женски писъци. Уеб и Романо се спогледаха. Писъците ставаха все по-силни.
— Може да е и канал за проститутки — просъска Романо.
Двамата превключиха своите МП–5 на автоматичен огън и изпълзяха от сенките на дърветата. Всеки от тях притискаше оръжието си с приклада плътно към гърдите, като с палеца и показалеца на лявата ръка стискаше здраво дулото.
Незабелязано те се добраха до стената на склада. Уеб забеляза една странична врата и я посочи на Романо, който кимна. С пръстите на ръката си Уеб обясни на Романо плана за действие, използвайки специалния код на елитните командоси. После той натисна бравата. За негова изненада вратата не беше заключена. Той леко я открехна. Жената отвътре изпищя задавено, сякаш някой се опитваше да натика нещо в гърлото й.
Уеб и Романо нахълтаха вътре с оръжия, готови за стрелба. Те набързо обиколиха с поглед помещението. С периферното си зрение Уеб забеляза Джайлс Рансъм, който седеше на един стол в ъгъла.
Уеб изрева:
— ФБР, на земята, ръцете сплетени на тила. Изпълнявай! Иначе стрелям! — Романо трябва да е ужасно горд с мен, помисли си той.
От всички страни се чуха уплашени писъци, докато хората в помещението се захлупиха по лице на пода. Някой профуча покрай лявото му рамо; Уеб се обърна и насочи оръжието си към него. Романо се втурна напред в атака, после изведнъж се спря.
Харви Рансъм стоеше по средата на нещо, което приличаше на спалня, и държеше куп хартии в едната си ръка. На леглото се въргаляха три нимфи с хирургически подсилени форми и един младеж, чиято физика беше приведена в пълна бойна готовност.
— Какво, по дяволите, става тук? — изкрещя Харви. Когато позна Уеб, той пребледня.
Уеб и Романо се огледаха смаяни; чак сега те различиха камерите, осветлението, генераторите, крановете, операторите, реквизита и всичко останало, което може да се види в един снимачен павилион. Освен спалнята наоколо бяха построени макети на лекарски кабинет, вътрешността на лимузина и — нещо, което се стори на Уеб леко прекалено — църковен интериор. Какво се оказа? Че „Южняшка красавица“ е студия за порнофилми? Че женските писъци са били предназначени да маркират оргазъм?
Уеб свали картечния пистолет и Харви пристъпи към него със сценария в ръка.
— Какво значи всичко това, Уеб?
Уеб поклати глава и го изгледа свирепо.
— Ти ми обясни какво значи.
— Нашият бизнес е напълно законен. Можеш да провериш. Имаме всички необходими разрешителни и лицензи. — Той посочи с ръка голите тела на леглото. — Всички тези хора са професионални актьори и нито един от тях не е малолетен.
Романо отиде до леглото; Уеб го последва. Младите жени ги гледаха предизвикателно, докато младежът се опита да се скрие под чаршафа. В резултат от неочакваното прекъсване актьорският му талант беше напълно спаднал и висеше безжизнено надолу. От своя страна жените не направиха дори опит да се прикрият при вида на тези непознати въоръжени мъже.
— Всички вие доброволно ли сте тук? — попита Романо.
— А ти как мислиш бе, сладък? — каза една от жените, чийто бюст беше толкова едър, че почти закриваше корема й. — Ти ми ела на мен, пък ще видиш доброволно какво ще ти извъртя! — Романо се изчерви за голяма радост на жените, които се закискаха от сърце.