— И в гащите ли имаш такъв голям пищов? — обади се Друга.
— Какво правим сега, Уеб? — запита безпомощно Романо.
Джайлс се притече на помощ на брат си.
— Навлизаш в опасна зона, Уеб. В тази държава свободата на словото е свещена. Мога да ви влача по съдилищата с години, теб и Бюрото, и накрая ще спечеля.
— Ако това, което вършите, е законно, защо се прикривате зад тая ферма?
— Трябва да се съобразяваме със съседите. Ако заподозрат какво правим всъщност, ще ни създадат сума ти неприятности. Те са богати и имат достатъчно връзки, за да ни стъжнят живота.
— Ние искаме само едно — обади се Харви. — Да ни оставят на мира, за да творим изкуството си.
— Изкуство, а? — Уеб посочи с ръка голите тела на кревата. — Значи според теб това е изкуство, да чукаш една напомпана кукла на евтин бутафорен креват?
Една от жените скочи на крака и се изправи пред него в цялата си величествена голота. На вид едва ли имаше и двайсет години.
— Ти пък за какво се смяташ, бе?
— Не искам да ви обиждам, мадам, аз просто наричам нещата с истинските им имена.
— Какво ти разбира на теб тиквата от изкуство?!
— Права си — кимна Уеб, — сигурно майка ти много се гордее с теб.
Харви сложи ръка на рамото му.
— Виж какво, Уеб, това наистина е законно предприятие. Плащаме си данъците, правим всичко по закона. Провери, ако искаш, ние няма да избягаме. Двамата с брат ми трийсет години се занимавахме с тоя бизнес в Калифорния.
— Че защо се преместихте тогава?
— Лос Анджелис ни беше омръзнал до смърт — отвърна Джайлс. — Освен това тук природата е великолепна.
Романо погледна голите актьори.
— Те едва ли виждат много природа.
— Не искаме неприятности, Уеб — продължаваше Харви. — Както ти казах, ако решим да ви съдим, ще спечелим, но не искаме да се стига дотам. Ние на никого не пречим. Предлагаме нещо, което ползва много хора, независимо дали са готови да си го признаят. И то не разни лумпени, а почтени граждани, хора като теб и мен. Нали знаеш какво казват — сексът пречиства душата, а гледането на професионален секс е дори още по-полезно.
— Всичко е илюзия, приятелю — добави Джайлс. — Хората обичат илюзиите, а ние им ги доставяме.
— Добре де, разбрах какво искаш да кажеш. — Нищо чудно, че тия двамата така изплезиха езици, като видяха Гуен Канфилд, каза си Уеб. Като нищо биха я наели за някой филм.
— Слушай, не бихме ли могли да ти предложим нещо? — притеснено попита Харви. — Ей така, да ти се отблагодарим за проявеното разбиране.
— Виж какво, Харви! За да избегнем всякакви недоразумения, аз ти обещавам, че наистина ще проверя твоята фирма в регистрите. Ако си ме излъгал и някой от актьорите ти е непълнолетен, ще ме видиш пак. Само не се опитвай да се измъкнеш, защото хората ми са завардили района.
— Е, добре. Така е справедливо.
— А, сега се сещам, че искам да те помоля нещо.
— Само кажи!
— Престани да летиш с хеликоптера си толкова ниско над съседната ферма. Безпокоиш приятелите ми.
Харви сложи ръка на сърцето си.
— Имаш честната ми дума.
Уеб не се ръкува с него. Вместо това се обърна към младите жени.
— А вие, дами, имате всичкото ми съчувствие.
Двамата с Романо се упътиха към изхода, изпроводени от подигравателен смях.
— Мама му стара! — не се стърпя Романо. — Това му се вика блестящо изпълнена мисия.
— Млъквай, Поли!
Докато крачеха обратно към гората, Уеб забеляза същия мъж, когото бяха видели преди, да се суети още около фургона. Уеб се приближи до него. Щом видя оръжията им, той се стресна, а когато Уеб му показа значката си на ФБР, пребледня от страх.
— Вижте, момчета, не искам неприятности — каза мъжът, който изглеждаше около петдесетгодишен. — Пада ми се, дето се хванах на работа тука!
— Предполагам, че те използват за прикритие? — каза Уеб.
Мъжът погледна към склада или по-точно към снимачния павилион.
— Тук има какво да се прикрива — рече той. — Ако горката ми жена беше още на тоя свят, щеше жив да ме одере. Ама какво да правя, като плащат двойно.
— Това трябваше да ти подскаже нещо — каза Уеб.
— Знам, знам. Око човешко обаче не се насища, а пък аз цял живот само това съм вършил.
Уеб погледна към фургона. Вътре наистина имаше кон. Отвън се виждаше горната част на главата му.
— Тръгнал ли си нанякъде?
— Аха. Дълъг път ме чака. Трябва да се правя, че сме това, за което се представяме. А пък и годиначето си го бива, ако питаш мен.
Уеб пристъпи към фургона.
— Мислиш ли? Нещо дребничко ми изглежда.
Мъжът го изгледа, сякаш се беше смахнал.
— Дребничко ли? Точно метър и шейсет! Това е много добре за годиначе.