— Ще ти дам дванайсет часа преднина, преди да ги пусна.
— И после какво? Доста ще има да обясняваш. Готова ли си за такова нещо?
— Няма да те оставя да ги убиеш, Немо. Вече достатъчно хора умряха. Все по моя вина. Ти си прав, трябваше отдавна да се освободя от омразата, но моят мъртъв син непрекъснато ми беше пред очите.
— Разбери, ако ги пусна сега да си ходят, ченгетата няма да ме оставят на мира. А пък ако ги очистя, никой няма да се сети за мен. В това е целият проблем. Защото аз нямам намерение цял живот да се крия от ФБР, след като веднъж съм решил да се оттегля от бизнеса.
Той хвърли поглед към един от мъжете си, който се опитваше да заобиколи Гуен в гръб.
Тя вдигна пистолета и го насочи в главата на Стрейт.
— За последен път ти казвам: измитай се!
— Ами дела ти от парите?
— Това са твои пари. Не желая да имам нищо общо с тях. Ще поема вината за всичко. Просто се махай!
— Какво ти стана изведнъж, жено? Да не видя Господа, а?
— Напусни дома ми, Стрейт! Веднага!
— Гуен, внимавай! — извика Уеб.
Когато чуха гласа му, всички онемяха от изненада, но мъжът, който се прокрадваше зад Гуен, все пак стреля. За щастие в последния миг тя се наведе и куршумът прелетя над главата й.
Снайперската карабина на Уеб изтрещя и човекът падна в басейна; хлорираната вода веднага се обагри в червено.
Немо и хората му залегнаха зад фургона и откриха огън. Гуен потъна в храстите.
След като си бяха тръгнали от къщата на Стрейт, Уеб и Романо бяха отишли в развъдника, понеже Уеб искаше да провери нещо. Той веднага забеляза малката раничка на гърба на Комет. Гуен бе планирала да го убие и в последния момент бе променила намерението си. Може би след разговора им. Защо не бе поговорил с нея още преди години, запита се Уеб. Макар да нямаше пълни доказателства, той почти не се съмняваше, че тъкмо Гуен бе наела Немо и хората му да отмъстят за смъртта на сина й. А дали съпружеската студенина на Били Канфилд я бе вкарала в леглото на Стрейт, това той нямаше никога да узнае. Двамата с Романо се бяха запътили към голямата къща, когато чуха шума край басейна и се затичаха нататък. Пристигнаха тъкмо навреме, за да чуят признанието на Гуен, че именно тя, с жаждата си за мъст, е виновна за всички убийства. И се оказаха въвлечени в ожесточена престрелка, без да имат възможност да повикат подкрепления. А най-лошото беше, че Кевин и Клеър бяха изложени на кръстосания огън.
Явно и Стрейт бе забелязал това, защото извика:
— Хей, Лондон, защо не излезеш да те видя! Или може би искаш да гръмна тая кучка и детето?
Уеб и Романо се спогледаха. Очевидно Стрейт си мислеше, че Уеб е сам срещу всички тях. Романо веднага се извърна и тръгна наляво, докато в същото време Уеб запълзя надясно.
— Хайде, Немо! — извика той. — Нямаш никакъв шанс, всеки момент ще дойдат подкрепления.
— Точно затова нямам какво повече да губя! — Стрейт вдигна пистолета и стреля. Куршумът се заби в ръба на басейна, близо до главата на Клеър.
— Виж какво, Немо — извика Уеб. — Още две убийства няма да ти помогнат с нищо.
— Нито пък ще ми навредят, Уеб! — изсмя се Стрейт.
— Ако обичаш, отговори ми първо на един въпрос — продължи Уеб. — Всичко друго разбирам, само не и това. Защо ти трябваше да подменяш момчето?
— Ти май искаш сам да се обвиня, а? — засмя се Стрейт.
— Огледай се около себе си, Немо. Разполагам с пълни доказателства срещу теб.
— Аха, и ако сега ти кажа каквото искаш, ще ходатайстваш за мен пред съдията, така ли? — Стрейт отново се засмя.
— Няма да ти навреди, ако ми съдействаш.
— Виж какво, Уеб, в моя занаят човек се събира с интересни хора. Един от тях имаше по-специални искания, а пък той е свикнал желанията му да се изпълняват. Нямах интерес да не му ги изпълня, ако разбираш какво искам да кажа.
— За Клайд Мейси ли става въпрос?
— Без имена, Уеб. Аз да не съм някой доносник!
— Нека да ти помогна тогава. Мейси е един неуспял полицай. Той все има нужда да се доказва, че е най-добрият. Какъв по-голям гъдел от това да се дегизира като агент на ФБР, да се смеси с истинските полицаи и да отмъкне детето, без да го усетят.
— Стига бе, Уеб, ти си бил истински детектив!
— Ти самият обаче не си бил толкова сигурен. А пък Кевин ти е бил нужен, така че не си искал да рискуваш. Като си избрал Кевин да ти свърши мръсната работа в оная тъмна уличка, целта ти е била подозрението да падне върху Големия X, а пък самият Кевин ти е бил нужен после, за да изнудваш баща му. Затова си пробутал на Мейси другото дете. Така хем Мейси си прави гаргара с Бюрото, хем Кевин е в безопасност. Прав ли съм?
— Знам ли?
— Та къде е сега другото момче?