— Казах ти вече, не знам.
Радиостанцията на Уеб припука. Романо бе заел позиция.
— Хайде, Немо. Давам ти последен шанс. Имаш пет секунди да се предадеш.
Уеб не си даде труд да брои. Още не бе свършил да говори, когато превключи своя МП–5 на пълен автомат и изстреля един дълъг откос по фургона, зад който се криеха Стрейт и хората му. Когато тежките куршуми забарабаниха по метала, те се проснаха по очи на земята. В това време Романо се приближи към тях изотзад.
Един от хората на Стрейт го бе забелязал и вдигна оръжието си за стрелба, но вместо благодарност за бдителността си получи два куршума от картечен пистолет между очите.
— Оръжията на земята. Изпълнявай! — изрева Романо.
Тогава Уеб забеляза нещо, което Романо нямаше как да види, понеже беше с гръб: малко стълбче кондензирана пара, което се издигаше във въздуха на известно разстояние навътре в гората. Кондензацията се дължеше на допира на въздуха със студената цев на снайперска карабина. Класическа грешка, която допускаха много хора, които се смятаха за запознати с камуфлажното изкуство, но не чак дотам, че да владеят и тънкостите му. Като снайперист Уеб бе загрявал цевта на оръжието с дъха си, за да избегне този издайнически ефект.
— Романо, зад теб! — изкрещя той.
Но беше твърде късно. Тежкият куршум удари Романо в основата на гръбнака и го събори по очи.
— Поли! — извика отчаяно Уеб.
Един от хората на Стрейт се престраши и вдигна оръжието си да довърши падналия командос, но Уеб го просна със снайперската си карабина. После той скочи, пристисна късия приклад на своя МП–5 към гърдите си и със свободната ръка измъкна единия .45-калибров пистолет.
— Романо!!!
Уеб въздъхна с облекчение, когато Романо се раздвижи и се изправи на крака. Куршумът бе пробил бронежилетката му, но накрая се бе спрял в „Линк“ — третия му резервен пистолет, който носеше за всеки случай в специален кобур отзад на кръста.
Още един куршум се заби в земята в близост до Уеб, който залегна, докато Романо се хвърли в храстите. В това време Стрейт се възползва от неочакваното объркване в противниковия лагер, за да грабне Клеър и да я помъкне към пикапа, теглещ фургона.
В този момент Уеб вдигна очи и разбра какво се опитва да направи Стрейт. Затова простреля гумите на пикапа. Като псуваше от яд, Стрейт слезе и повлече Клеър в неизвестна посока.
Уеб откачи радиостанцията от ревера си.
— Поли, Поли, добре ли си? — Минаха няколко безкрайни, напрегнати секунди, преди колегата му да отговори. Гласът му трепереше, но по тона личеше, че говори Пол Романо:
— Тоя смотан стрелец не знае нищо за загубата на височина на големи разстояния. Глупакът се целеше прекалено ниско.
— Имаш късмет. Твърде късно видях кондензацията от цевта. Явно Клайд Мейси се навърта наоколо. Стрейт отведе някъде Клеър. Отивам да ги търся. Кевин Уестбрук остана до басейна.
— Аз ще се оправя сам, Уеб. Тръгвай.
— Сигурен ли си?
— Срещу мен са само четирима, какво има да му мислиш? Тръгвай!
Уеб се обърна и хукна да гони Стрейт и Клеър.
Романо бе изгубил при падането своя картечен МП–5, а и снайперската карабина нямаше да му свърши добра работа в близък бой. Той извади двата си .45-калиброви „Смит & Уесън“ и потърка цевта на единия с ръка за късмет, както бе виждал да прави Уеб. Въпреки самохвалството му четирима срещу един не беше добро съотношение на силите. Можеше да стане така, че да неутрализира трима, а после четвъртият да му види сметката. Освен това оставаше и неизвестният стрелец в гората. Романо приклекна и се запромъква покрай храстите, които заобикаляха басейна. Прозвучаха няколко изстрела, но той не отговори, защото те бяха далеч от целта; в същото време по проблясването на дулата се стараеше да запомни позициите на противника. Тия типове бяха аматьори, но понякога и аматьорите вадят голям късмет, особено когато са четирима срещу един. Приведен ниско напред, Романо виждаше детето до басейна. Кевин не мърдаше и Романо си помисли, че някой заблуден изстрел може да е попаднал не където трябва. В този момент детето направи леко движение. Романо постави очилата си за нощно виждане и чак сега видя какъв е проблемът: краката на Кевин бяха вързани.
Пълзейки, Романо продължаваше да увеличава дистанцията между себе си и врага. От разстояние можеше повече да разчита на пушката си. Беше й сложил нощния прицел и се нуждаеше само от половин сантиметър човешка глава, за да си свърши работата. Трябваше да намали броя им на трима или двама, или още по-добре на един, преди отново да посегне към пистолетите. Срещу един противник Романо нямаше начин да не победи.