— Хайде, да се измитаме — рече единият от мъжете.
Това бяха последните му думи. Романо скочи като пружина на крака и с рязко, експлозивно движение заби двата ножа, които държеше, право в сърцата на противниците си. Срещна погледите им миг преди да умрат; в очите им се четеше главно изумление и неверие. Романо се изправи, огледа бойното поле, после разкъса ризата си и с яко клонче от едно дърво наблизо направи стегната превръзка на простреляния си крак. После се гмурна в басейна и извади от дъното любимия си пистолет „Линк“, който бе спасил живота му, срещайки куршума на снайпериста. Седнал край басейна, Пол Романо съзерцаваше с горест напълно разбитото оръжие.
— Ама че гадост! — беше неговият коментар.
54
Уеб напрягаше всичките си сили, за да открие в тъмното Стрейт и Клеър. Ту сваляше, ту отново слагаше очилата си за нощно виждане, но дори и те имаха нужда от някаква, макар и минимална светлина. В пълния мрак наоколо бяха практически безполезни. Уеб разчиташе повече на ушите, отколкото на очите си, но не можеше да стреля в тъмното само по слух, защото имаше риск вместо Стрейт да улучи Клеър.
Когато се приближи до маймунарника, Уеб забави крачка и спря. Ако през деня тази полусъборена сграда изглеждаше мрачна и неприветлива, през нощта тя имаше направо зловещ вид. Но Уеб бе длъжен да я огледа, преди да отмине нататък, защото ако Стрейт се криеше вътре, лесно можеше да го изненада в гръб.
Стиснал своя картечен пистолет, Уеб тихо се промъкна в сградата откъм южната й страна, като внимаваше да не вдига шум. Когато облаците се разкъсаха, стълбове лунна светлина проникнаха във вътрешността през пролуките в покрива. Огрени от луната, призрачните очертания на разбитите животински клетки бяха сериозно изпитание дори за железните нерви на Уеб.
Да се пристъпва безшумно по всевъзможните боклуци, с които беше заринат подът, бе просто невъзможно. Ето защо Уеб се озърташе напрегнато на всички страни в очакване на някакъв знак, издайнически шум или сянка, благодарение на които да спаси живота си и този на Клеър. И да убие Стрейт, естествено. Освен това Мейси също не биваше да се изпуска от уравнението, което само по себе си беше проблем, защото този човек притежаваше сериозни тактически умения.
Чул проскърцване от лявата си страна, Уеб приклекна на пода, сложи очилата за нощно виждане и огледа педя по педя цялото помещение. Вдигна глава и към тавана, защото си спомни, че горе има тясна метална пътечка. В този момент се чу приглушен писък.
Уеб се претърколи и куршумът се заби точно на мястото, където бе лежал. Той скочи на крака, готов за стрелба. Бе сигурен, че е изпищяла Клеър. В дъното на сградата се чу неясен шум и после тропот от тичащи крака; някой се опитваше да избяга. Тъкмо щеше да хукне след тях, когато острото му зрение забеляза същото, което бе видял преди: кондензация на водна пара от допира с хладната цев на карабина. Той тутакси залегна и куршумът профуча над главата му, удари се в клетката зад гърба му и се заби в стената.
Хубавото, помисли си той, беше, че Мейси — или който там стреляше по него — не беше достатъчно умен, за да осъзнае предишните си грешки. Уеб вдигна картечния пистолет и пусна един дълъг откос към мястото, откъдето бе дошъл изстрелът; куршумите вдигаха боклуци от пода и рикошираха с трясък от празните клетки. Когато спря да презареди, в мрака отново се чуха стъпки. Той се впусна по петите на беглеца, благодарен, че напуска маймунарника.
Тъкмо му се стори, че застига целта, когато смътно усети някакво движение от лявата си страна и отново се просна по очи. Куршумът се заби в дънера на едно дърво недалеч от него.
Изстрелът беше от пушка, каза си той, не от пистолет. Значи това отново беше Мейси, а не Стрейт.
— Претендентът срещу майстора — прошепна Уеб. — Е, хайде да видим кой ще надвие!