— Разкарай се, старче! Нямам време да се разправям с теб.
— Защо, понеже идват ченгетата ли? Как няма да идват, като аз ги повиках!
— И защо направи това? — изгледа го свирепо Стрейт.
— Не те знам какво търсеше във фермата ми, но знам едно: че спиш с жена ми. Ти за какъв ме смяташ, за някой глупак?
— Е, все някой трябваше да й запретне полите, Били, понеже ти не се сещаше.
— Това си е моя работа — изрева Били, — не те засяга.
— Засяга ме, и още как. Много хубавичко си ме засягаше! Ти даже не знаеш какво изпускаш, дъртако!
Канфилд вдигна двуцевката.
— Стреляй де, какво чакаш? С тая пушка най-много да убиеш и нашата дама.
Двамата се гледаха мълчаливо в упор известно време. Стрейт осъзна предимството си и прикривайки се зад Клеър, вдигна пистолета и го насочи в главата на по-възрастния мъж.
— Били!
Стрейт се извърна. Яхнала Барон, Гуен се носеше устремно към него. Той изкрещя, блъсна Клеър настрани и стреля два пъти. И точно в този миг куршумът го улучи в главата. Коленете му се подгънаха и Стрейт се свлече надолу.
Уеб се бе появил измежду дърветата, с един поглед бе разбрал какво става и бе застрелял Стрейт. Уплашен, Барон се вдигна на задните си крака и после стовари копитата си върху мъртвото тяло.
Уеб бързо изтича при Клеър. Не си даде труд да погледне към Стрейт; знаеше, че е мъртъв.
— Добре ли си? — запита той.
Тя кимна, после заплака. Уеб я прегърна през раменете. Той се извърна и видя Били Канфилд, който се строполи на колене до някаква черна купчинка. Уеб се спусна към него. Гуен лежеше на земята; гърдите й бяха целите в кръв, където я бе улучил поне единият от куршумите на Стрейт. Дишането й беше накъсано, гърдите й хриптяха. Уеб коленичи до нея и разкъса ризата й. Един поглед беше достатъчен; изражението му й каза всичко, което трябваше да знае. Тя го хвана за ръката.
— Страх ме е, Уеб.
Той се наведе над нея. Били се взираше безпомощно и мълчаливо в своята умираща съпруга.
— Не си единствената, Гуен. — Повече не се сети какво да й каже. Уеб съзнаваше, че би трябвало да мрази тази жена заради всичко, което му бе причинила, заради Теди Райнър и останалите. Но някак си не можеше да изпита гняв. И то не само защото тя бе спасила живота им, неговия, на Клеър и Кевин. А защото не можеше да си представи как би постъпил самият той на нейно място след всичката болка, омраза и ярост, натрупани през годините. Може би щеше да стори същото. А може би не.
— Страх ме е да умра, Уеб. Боя се, че няма да видя Дейвид. — От устата й потече струйка кръв и думите излизаха завалени, но Уеб я разбра.
Ад или рай — това било значи. Чистилище не се предлагаше.
Очите й помръкваха и Уеб усети как ръката й, която стискаше неговата, губи сила.
— Дейвид — прошепна тя и погледна към небето. — Прости ми, господи, задето съгреших. — Гърдите й се разтърсваха от хлипове.
Уеб си каза, че ако имаше сили, Гуен сигурно би допълзяла до своя малък параклис. Той се огледа наоколо, без да знае какво точно търси. И тогава забеляза Пол Романо, който крачеше вдървено към тях. Бе дошъл с пикала, теглещ фургона — същия, на който Уеб бе прострелял гумите.
Уеб се втурна да го посрещне и видя окървавения му крак.
— Добре ли си?
— Драскотина. Благодаря все пак, че попита.
— Поли, можеш ли да изповядаш Гуен?
— Какво?
Уеб посочи проснатото тяло на тревата.
— Гуен умира. Искам да чуеш последната й изповед.
Романо отстъпи крачка назад.
— Ти да не си се смахнал нещо? Приличам ли ти на свещеник?
— Тя умира, Поли, едва ли ще забележи. Мисли си, че ще отиде в ада и няма да види сина си.
— Това е същата онази жена, която ликвидира екип „Чарли“, а ти сега искаш да й опростя греховете?!
— Да, много е важно.
— За нищо на света!
— Стига бе, приятел, няма да те тресне гръм, я!
— Откъде знаеш? — вдигна очи към небето Романо.
— Поли, моля те. Знам, че нямам право да искам това от теб, но те моля. Нямаме много време. Важно е да го направиш. — В отчаянието си Уеб добави: — Бог ще ти прости.
Двамата се гледаха вторачено известно време, после Романо поклати глава, докуцука до умиращата и коленичи до нея. Взе ръката й в своята, прекръсти я и я запита дали би желала да се изповяда. С отслабнал глас Гуен Канфилд отговори, че много иска.
Когато изповедта свърши, Романо стана и се отдалечи.
Уеб отново коленичи до нея. Очите й започваха да помътняват, но за един кратък миг тя успя да фокусира погледа си върху него и с немощна усмивка му благодари. При всяка дума от разкъсаните й дробове бликаше кръв. Приликата с раната, отнела живота на сина й, беше поразителна.
С последни сили тя сграбчи ръката на Уеб.