— Не се натоварвай с чужди грехове, Уеб. Не е справедливо към теб самия.
— Животът не беше много справедлив и към Гуен Канфилд, не смяташ ли?
Двамата вървяха известно време мълчаливо.
— Ако искаш да чуеш нещо радостно, напълно си възстановен в Бюрото. А ако поискаш, Бък Уинтърс лично ще ти се извини. Разчитам да го поискаш, чуваш ли?
— Трябва ми време да размисля, Пърс — поклати глава Уеб.
— Дали да ти се извини Бък ли?
— Дали да се върна в Бюрото.
Бейтс го изгледа със зяпнала уста.
— Шегуваш се, нали? Опомни се, Уеб, целият ти живот е свързан с Бюрото! Размисли! Не бързай да даваш отговор. Но знай, че каквото поискаш сега, веднага го имаш. Такива са нарежданията.
— Много мило от тяхна страна.
— Как е Романо?
— Мърмори и хленчи както винаги. Значи е добре.
Двамата се спряха и погледнаха назад към голямата къща.
Били Канфилд тъкмо си влизаше вътре. Бейтс го посочи с пръст.
— Ето, за него най-много ми е жал. Човекът загуби всичко. — Уеб кимна. — Помниш ли какво каза на празненството? Че е желателно да държиш враговете си под око? — Бейтс поклати мрачно глава. — На Били Канфилд враговете му се разхождаха под носа, а той даже и не подозираше.
— Прав си.
— Да те закарам ли?
— Ще се поразходя още малко из фермата.
Двамата мъже си стиснаха ръцете и се разделиха.
Уеб тръгна да обикаля безцелно наоколо, но внезапно спря, сякаш думите на колегата му го бяха подсетили нещо, и се затича с всички сили към голямата къща. Той се втурна надолу по стълбите към работилницата, в която Били препарираше животните си. Вратата беше заключена, но Уеб лесно я отвори с шперца си. Бързо намери онова, което търсеше, и с буркана в ръка се качи обратно на горния етаж. Спря пред витрината с пушките, намери скритата ключалка и тежката врата бавно се разтвори. Уеб свали електрическия фенер от стената и влезе вътре. Черният манекен го гледаше втренчено. Уеб закачи фенера така, че светлината му да пада върху фигурата. Свали перуката от главата му и полека отлепи бакенбардите. После отвори буркана и внимателно нанесе разтворителя върху кожата на лицето. Боята се смъкна веднага. Тъмната кожа стана светла. Бе виждал това лице толкова много пъти, че можеше да го познае и насън, макар Били Канфилд да бе приложил всички тайни на занаята, за да го направи неузнаваемо. Домакинът им не бе говорил празни приказки: той наистина бе държал врага си там, където винаги ще му е под око.
За пръв път след престрелката в Ричмънд Уеб имаше възможност да погледне Ърнест Б. Фрий право в лицето.
— Помниш ли, като ти разправях за ония италианци?
Уеб се извърна рязко. Били Канфилд стоеше зад него.
— Ония шибани италианци — повтори той, — дето ми предлагаха чанти с мангизи, за да им пласирам крадената стока? Спомни си де, бях ти разправял за тях.
— Сега си спомням.
Канфилд явно не беше на себе си. Дори не поглеждаше към Уеб; очите му бяха приковани в Ърни. Може би се любува на произведението си, помисли си Уеб.
— Е, независимо какво ти бях казал тогава, аз приех едно — две от предложенията им и им свърших доста добра работа. Много по-късно, след случката със сина ми и тъй нататък, те пак дойдоха и предложиха да направят нещо за мен в знак на благодарност за услугата и лоялността.
— Да измъкнат Ърнест Фрий от затвора и да ти го докарат тук?
— Разбираш ли, тия италианци много държат на семейството, а след това, което оня изрод причини на сина ми… — Били млъкна и разтърка очите си с юмрук. — Както и да е. Предполагам, че Гуен ти е показала сградата, която през войната е била болница?
— Показа ми я.
— Там го подредих. Пратих Стрейт и хората му да купят едни коне, а Гуен отиде при майка си в Кентъки. Не исках никой да ми се пречка. Използвах същите хирургически инструменти, каквито са имали навремето, през Гражданската война. — Той пристъпи към Уеб и го докосна по рамото. — Най-напред му отрязах езика, защото вдигаше много врява. Ама какво друго да очакваш от такъв червей? Той е от ония, дето обичат да причиняват болка, ама я да ги заболи тях малко… И после знаеш ли какво направих?
— Ти ще ми кажеш.
— Изкормих го точно както се изкормва елен — усмихна се гордо Били. — Най-напред му отрязах топките. Човек, който може да направи такова нещо на едно дете, не е мъж. Значи не му трябват топки. Схващаш ли?