— Затова първото ми правило е: винаги стреляй в главата.
— Добре, че ония не са чели твоя правилник. И така, разбихте ли канала за оксиконтин?
— Бих казал, че заедно го разбихме.
— И ти гръмна Стрейт?
Уеб кимна.
— После Били Канфилд го напълни със сачми. Не смятам, че беше необходимо, но поне му олекна. Само дето не беше за дълго.
— Струва ми се, че разбирам — кимна Коув. Уеб се надигна да си ходи. Коув бързо добави: — Слушай, Уеб, задължен съм ти. Много при това.
— Не си. Никой за нищо не ми е длъжен. Просто си върша работата, това е. Но, честно да ти кажа, започна да ми писва от нея. — Двамата си стиснаха ръцете. — Хайде, оздравявай по-бързо. А като те изпишат, поискай някоя кротка службичка, дето най-много да те обстрелват с преписки.
— С преписки? Каква скука!
— Да бе, нали?
Уеб паркира своя мустанг до бордюра и позвъни на входната врата. В топлата лятна вечер Клеър Даниълс не беше в делови костюм както обикновено, а с лека лятна рокля и сандали. Вечерята беше вкусна, виното подходящо, осветлението меко и предразполагащо, а Уеб се питаше какво прави тук и защо Клеър седи срещу него, подгънала крака под себе си на канапето до празната камина.
— Оправи ли се вече? — попита той.
— Едва ли някога ще се оправя напълно. Е, професионално погледнато съм много добре. Мислех си, че след тази история с О’Банън практиката ми е напълно провалена, но оттогава телефонът не спира да звъни.
— А защо не? Много хора се нуждаят от добър куку-доктор… пардон, психиатър.
— Истината е, че напоследък си вземам много свободни дни.
— Преосмисляне на приоритетите?
— Нещо такова. Видях се с Романо.
— Той вече излезе от болницата. У тях ли ходи?
— Не. Той дойде в кабинета ми. С Енджи. Сигурно тя му е казала, че ходи на психиатър. Сега им помагам да преодолеят някои проблеми помежду си. Те казаха, че нямат нищо против да ти го съобщя.
Уеб отпи от чашата си с вино.
— Едно е сигурно: няма човек без проблеми, нали така?
— Не бих се изненадала, ако Романо напусне отряда.
— Ще видим.
— И ти ли напускаш? — изгледа го тя.
— И това ще видим.
Тя остави чашата с вино, която държеше.
— Уеб, исках да ти благодаря, задето спаси живота ми. Това беше една от причините да те поканя на вечеря.
— Това ми е работата, да спасявам заложници — опита се да обърне всичко на шега той, после стана сериозен. — Няма нищо, Клеър. Радвам се, че се случих наблизо. — Уеб я погледна с известно любопитство. — Една от причините, казваш. А останалите?
— Не усещаш ли по движенията ми? Не четеш ли между редовете? — Тя избягваше погледа му, а на него му се стори, че зад шеговития тон долавя някакво напрежение.
— Какво има, Клеър?
— Скоро ще предам доклада си на ФБР. Там пише какво според мен е причинило блокирането ти оная нощ. Исках най-напред да го обсъдя с теб.
— Добре, дай да го чуя — приведе се към нея той.
— Смятам, че О’Банън те е хипнотизирал. С други думи, заповядал ти е да не изпълниш задачата си.
— Но ти сама ми каза, че в състояние на хипноза не можеш да принудиш никого да прави неща, които не желае.
— Така е, но всяко правило си има изключения. Ако хипнотизираният и хипнотизаторът имат много силна връзка помежду си или ако хипнотизаторът се ползва с извънредно висок авторитет пред пациента, той може да го застави да върши нередни неща, дори да нарани или причини вреда на някого. Работата е там, че хипнотизираният не може изобщо да допусне, че личност с такъв авторитет може да го накара да извърши нещо нередно. Всичко е въпрос на доверие от страна на пациента. А според бележките на О’Банън той е установил с теб отношения на пълно доверие.
— И как така се е стигнало от доверие до блокиране? Да не ми е промил мозъка нещо? Както по филмите…
— Промиването на мозъка е нещо различно от хипнозата. Нещо, което изисква твърде много време. Процес на индоктриниране, при който чрез лишаване от сън, физическо насилие и манипулиране на съзнанието се променя самата личност на пациента. Той се превръща в нов, напълно различен човек, сломява се волята му, смазва се духът му; личността се моделира според капризите на лекаря. О’Банън е заложил някаква заповед в подсъзнанието ти. Някакъв вид поведенческа реакция, която да се отключи при произнасяне на фразата „Проклятие и триста дяволи“. — Тя млъкна за миг и после продължи: — Наред с това той е програмирал в теб известен осигурителен механизъм, нещо като предпазно реле, който да не позволява произволното задействане на тази реакция. В твоя случай мисля, че това са били шумовете от портативната ти радиостанция. Нали помниш, ти сам ми каза, че си се вкаменил чак когато си чул командата по радиото. В записките си О’Банън споменава историята с оня пистолет „Тейзър“, за който си разказвал и на мен. Така че той е съчетал двата фактора — фразата „Проклятие и триста дяволи“ и шума от радиостанцията — като един вид двоен спусък, който да задейства програмираната от него реакция и да те накара да блокираш.