Клеър си пое дълбоко дъх.
— Ти не си го убил, Уеб. Ти просто си го ударил с мокета и той е паднал долу. После майка ти…
— Престани! — изкрещя той. — Просто млъкни! Това е най-голямата дивотия, която съм чувал.
— Това е самата истина, Уеб. Откъде иначе бих могла да науча тези неща?
— Не знам! — извика той — Вече нищо не знам.
Клеър коленичи до него и го хвана за ръката.
— След всичко, което направи за мен, се чувствам ужасно, че трябва да ти съобщя това. Но, моля те, повярвай ми: аз исках само да ти помогна. И на мен не ми е лесно. Разбираш ли? Вярваш ли ми? Имаш ли ми доверие?
Уеб се изправи толкова рязко, че тя за малко не падна. Той се обърна и тръгна към вратата. Клеър извика след него:
— Уеб, моля те!
Той вече беше отвън. Тя се втурна след него, обляна в сълзи. Уеб се качи в мустанга и запали двигателя. С несигурни стъпки Клеър се приближи към него.
— Уеб, не можем да се разделим така.
Той свали прозореца и вдигна поглед към нея; тя се взираше в него с питащи очи.
— Ще се махна за известно време, Клеър.
Тя го изгледа смаяна.
— Ще се махнеш ли? Къде отиваш?
— Отивам да видя баща си. Защо не анализираш и това, докато ме няма, а?
Той даде газ и черният мустанг полетя в мрака под сгъстяващите се буреносни облаци. Само веднъж погледна в огледалото и видя Клеър Даниълс, застанала неподвижно на тротоара, обляна в мека светлина. Уеб Лондон впери поглед напред и не се обърна повече.