Уеб крачеше из стаите и коридорите на тренировъчното хале, където от специални подвижни стойки го гледаха хартиени престъпници, вдигнали към него оръжията си, готови за стрелба. По навик той насочи показалец към тях и духна през свити устни, сякаш стреляше с въображаем пистолет. През цялото време той не изпускаше от поглед ръцете им с оръжията. Излишно беше да ги гледа в очите, защото не бе чувал някой някога да е бил убит с очи. В други стаи вместо от хартия „лошите“ бяха педантично изработени от триизмерна пластмаса и облечени със синтетична кожа, почти неразличима от човешка. Уеб им удари по едно кроше в лицата, по някой и друг ритник в бъбреците и отмина нататък.
От съседното помещение се чу шум; Уеб отвори вратата и надникна вътре. Едър мъж по къса тениска и долнище на анцуг бършеше потта от масивните си рамене, ръце и шия. От тавана висяха дълги въжета. Мъжът се упражняваше в скоростно изкачване по въже с голи ръце. Уеб го проследи с поглед, докато колегата му три пъти се извиси до тавана и после грациозно се спусна надолу без всякакво видимо усилие. Уеб направи крачка напред.
— Здрасти, Кен! Ти май никога не почиваш, а?
Кен Маккарти погледна към новодошлия; лицето му изразяваше всичко друго, но не и доброжелателност. Маккарти беше един от снайперистите, прикривали ги от покрива на близката сграда в онази нощ, когато целият екип „Чарли“ бе накълцан на парчета от ония картечници. Маккарти беше трийсет и четири годишен чернокож тексасец, обиколил света като боец на Чичо Сам. Бивш „тюлен“, той обаче не излъчваше наглото превъзходство на тези елитни командоси. Едва метър и седемдесет на ръст, той беше в невероятна физическа форма и притежаваше черен колан по три различни бойни изкуства. Освен това беше най-опитният експерт по подводни операции и можеше да закове „обекта“ с куршум между очите от хиляда метра в тъмна нощ, при това седнал на люлеещ се клон. Ветеран с тригодишен стаж в ОБТ, Маккарти беше тих и затворен мъж, комуто беше чужд касапският хумор на повечето оперативни агенти. Уеб го бе научил на доста неща, които Маккарти не знаеше преди, но бе усвоил с лекота, като в замяна бе споделил с Уеб някои от уменията и триковете на професията си. Доколкото Уеб можеше да предполага, двамата с Маккарти никога не бяха имали проблеми помежду си, но сега по погледа на другия можеше да се прочете, че този безоблачен период е приключил. Може би все пак Романо бе успял да насъска всички против него.
— Какво търсиш тук, Уеб? Защо не си в болница да си лекуваш раните?
Уеб пристъпи още една крачка към колегата си. Не му харесваше тонът на Маккарти, но добре разбираше причините. Разбираше и Романо — просто такъв им беше занаятът. Или си вършиш работата добре, или дим да те няма. Докато Уеб се бе изложил напълно. Наистина, бе обезвредил онези картечни гнезда, твърде късно обаче. След дъжд качулка.
— Предполагам, че си видял какво стана.
Маккарти свали тренировъчните си ръкавици и замислено разтърка дебелите, мазолести пръсти на ръцете си.
— Щяхме да се спуснем по въжета да ви измъкнем, но от ТОК ни казаха да не мърдаме от местата си.
— Едва ли можехте да помогнете с нещо, Кен.
Маккарти стоеше неподвижен, вперил поглед в пръстите на краката си.
— Докато получим сигнала, мина доста време. Докато се съгласуваме с „Хотел“, мина още. Твърде много време мина — изръмжа той. — Трябваше да изчакваме, опитвахме се да се свържем с вас по радиото. От ТОК така и не разбираха какво става. Не се знаеше кой командва и кой изпълнява командите. Ама ти сигурно си го забелязал.
— Бяхме подготвени за всичко, само не и за това.
Маккарти седна върху гумения тепих и обгърна с ръце коленете си. Погледна Уеб.
— Чух, че малко нещо си се забавил в уличката, бил си паднал по очи или нещо такова.
Или нещо такова. Уеб приседна до него.
— Картечниците бяха задействани с лазерен спусък, но самият лазерен лъч е бил включен дистанционно малко преди атаката, за да не би случаен минувач да го пресече преждевременно. Явно някой през цялото време се е навъртал наоколо. — Уеб млъкна за момент и впери поглед в Маккарти, за да види въздействието на думите си.
— Вече говорих с Вашингтонското оперативно бюро.
— Не се и съмнявам.
— Става въпрос за чиста проба НФС, Уеб. — Той използва съкращението за „нападение над федерален служител“, в случая над няколко такива.