— Тук ли искате да седна? — посочи той с пръст кушетката, като отчаяно си придаваше невъзмутим вид. Изведнъж усети, че с мъка владее нервите си; мислено се наруга, че носеше пистолет.
— Ако не възразявате, предпочитам аз да бъда на кушетката.
Той се строполи на стола и я наблюдаваше, докато смени ниските си обувки с чехли, които държеше под кушетката. За момент зърна изящните й боси крака, но във вида им нямаше нищо сексуално; по-скоро му напомниха окървавените тела на бойците в двора — онова, което бе останало от екип „Чарли“. Клеър седна на кушетката, взе от страничната масичка писалка и бележник и свали капачката на писалката. Уеб си пое неколкократно дъх, като отчаяно се опитваше да свали пулса си под сто в минута.
— О’Банън не си водеше бележки по време на сеансите — каза той, докато се бореше с нервите си.
— Знам — кимна тя с лукава усмивка. — Моята памет обаче не е толкова добра. Съжалявам.
— Дори не попитах дали сте в списъка, одобрен от Бюрото.
— В списъка съм. Тъй или иначе, за днешния сеанс трябва да докладвам на прекия ви началник. Такива са изискванията на Бюрото.
— Но не и за съдържанието на разговора.
— Разбира се, че не. Просто, че сте идвали при мен. При нас в общи линии важат същите правила за конфиденциалност както при нормални взаимоотношения между пациент и психиатър.
— В общи линии?
— Е, има и някои различия. — Тя се усмихна приятелски. — Уеб, твоята професия не е като всички останали.
— Никога не съм знаел точно как стоят нещата.
— Ами например длъжна съм да информирам началниците ти, ако в течение на разговора се разкрие нещо, което би могло да представлява заплаха за теб или за трети лица.
— Сигурно така е по-справедливо.
— Мислиш ли? Според мен това дава на специалиста доста голяма свобода на интерпретация, защото там, където един чува само най-безобидни неща, друг долавя сигнал за опасност. Аз не съм убедена, че това правило е справедливо за пациента. За твое сведение досега никога не ми се е налагало да преценявам във вреда на пациента, а работя не само с ФБР, а също и с Агенцията за борба с наркотиците, и с други федерални агенции.
— Какво друго трябва да се докладва?
— В най-общи линии, ако пациентът взима наркотици или се подлага на конкретни видове лечение.
— Знам, че в Бюрото много си падат по тая част — каза Уеб. — Дори да вземаш най-обикновени успокоителни, дето се продават в аптеките, пак трябва да докладваш. Досадна работа. — Той се огледа. — Вашият кабинет е далеч по-уютен от този на О’Банън. Неговият прилича на операционна.
— Всеки подхожда по различен начин. — Тя внезапно млъкна и се загледа в него. Якето му се бе разкопчало и отдолу се подаваше дръжката на пистолета. Той нервно дръпна ципа нагоре и погледът на Клеър се върна към бележника й. — Извинявай, Уеб, не ми е за пръв път да виждам агент с оръжие. Макар че, ако човек не е свикнал…
— Може доста да се уплаши, знам — довърши той вместо нея. После се загледа в плюшените играчки.
— А какви са тия животинки?
— Много от пациентите ми са деца — отвърна тя и добави: — За съжаление. Играчките им помагат да се отпуснат. А това им е нужно, за да казват истината.
— Трудно е да се повярва, че едно дете може да има нужда от психиатър.
— Повечето от малките ми пациенти имат смущения в храненето — анорексия, булимия. Най-често причината са властни родители. В такива случаи трябва да се лекуват както децата, така и родителите. Днешният свят не е за деца.
— Нито пък за възрастни.
Тя го погледна; на Уеб му се стори, че го оценява с поглед.
— Ти специално доста си преживял.
— Зависи от гледната точка. Да не вземете сега да ме подлагате на асоциативни тестове, мастилени петна и тъй нататък? — Това бе замислено като шега, но на него не му беше до смях.
— Психолозите правят различни тестове, при това много сложни. Но аз едва ли мога да изтълкувам правилно резултата. Те са повече за психолозите, докато аз съм скромен психиатър.
— Преди да ме вземат в отряда, трябваше да издържа един специален тест.
— Многофазовият тест за личностен профил на университета в Минесота, знам го.
— Предназначен бил за пресяване на откачалките.
— Може и така да се каже, макар че аз не бих използвала точно тези думи. И какво, върши ли работа?
— Някои от момчетата не го издържаха. Докато аз отгатнах логиката му и успях да налучкам правилните отговори.
Клеър Даниълс повдигна леко вежди и погледът й се върна към онази част от якето му, под която се намираше пистолетът.
— Е, сега съм по-спокойна.
— Не съм убеден, че схващам разликата. Искам да кажа, между психология и психиатрия.