— За да станеш психиатър, трябва да положиш приемен изпит като за медицинска академия и да изкараш успешно първите четири години. След това трябва да имаш три прослужени години като общ психиатър в психиатрична болница, плюс още една година като съдебен психиатър. Чак след това можеш да откриеш своя частна практика, както направих аз. Психиатрите са преди всичко лекари и имат право да поставят диагнози и да назначават лечение, докато психолозите не могат да правят това.
Видимо притеснен, Уеб ту стискаше юмруци, ту изпъваше пръстите си. Клеър, която го наблюдаваше внимателно, каза:
— Може би най-напред трябва да ти обясня как подхождам към работата си. После, ако това те устройва, можем да продължим нататък. Става ли? — Уеб кимна и се облегна върху възглавниците на креслото. — Като психиатър аз изхождам от това, което е прието да се смята за нормално човешко поведение, и на тази база преценявам кога даден вид поведение излиза от нормата. Един типичен пример, с който ти самият без съмнение си добре запознат, са серийните убийци. В преобладаващия брой случаи това са индивиди, които в детството си са били жертва на системен и жесток тормоз. От своя страна в млада възраст те развиват ясно изразена компенсаторна жестокост. Като измъчват дребни животни и птички, те целенасочено прехвърлят болката и унижението, причинени на самите тях, върху други, по-слаби и беззащитни същества. Пораствайки, те постепенно преминават на по-едри животни и обекти за мъчение, докато накрая стигат до убийства на хора. Това е едно еволюционно развитие на състоянието им, което не е трудно да се предвиди.
Тя си пое дъх и продължи:
— Психиатърът развива особен вид сетивност. Аз приемам за истина това, което ми се казва, но същевременно напрягам сетивата си за разни издайнически знаци и детайли, които потвърждават или опровергават казаното. Хората винаги съчетават своите изказвания с разни други послания. На един психиатър му се налага да бъде много различни неща, често пъти едновременно. Най-важното е да умее да изслушва, и то докрай, всичко, което му се казва с думи, жестове, движения на тялото и така нататък.
— Е, добре, как ще подходите към мен?
— Аз най-напред карам пациента да попълни въпросник с лична информация, но мисля, че с теб мога да прескоча тази фаза. Ще караме по човешки — добави тя, широко усмихната. Уеб най-после усети, че нервите му се отпускат. — Но първо нека поговорим за теб, да изясним миналото ти, кой си ти всъщност. После ще караме нататък.
Уеб шумно издиша.
— През март навършвам трийсет и осем години. Завърших колеж, после някак си попаднах в Юридическия факултет на университета във Вирджиния и дори успях да го завърша. След това изкарах около шест месеца в прокуратурата на Александрия, докато се убедих, че тая работа не е за мен. Двамата с един приятел заедно подадохме документи за Бюрото. Беше едва ли не като на бас, просто ей така, хайде да видим дали ще ни приемат. Мен ме приеха, него не. Оцелях в Академията и оттогава вече тринайсет щастливи години съм във ФБР. Започнах като специален агент, учих занаята в най-различни оперативни бюра из цялата страна. Скоро ще станат девет години, откакто поисках да ме прехвърлят в Отряда за борба с тероризма. Той е подразделение на Групата за реагиране на критични ситуации, но това е сравнително отскоро. Процесът на подбор на кадрите е убийствен, деветдесет процента от кандидатите отпадат още на първия кръг. Лишават те от сън, смазват те физически, след което те карат да мислиш и да вземаш мигновени решения, от които зависи животът ти. Очакват да работиш в екип, а същевременно да се състезаваш с всички останали, защото местата са малко. Голям курорт, няма що! Виждал съм бивши „тюлени“, морски пехотинци, специални командоси, дори „делти“ как се огъват, плачат, припадат, халюцинират, заплашват със самоубийство, с масови убийства, с какво ли не, само и само мъчителите им да ги оставят на мира. По някакво чудо останах жив след всичко това и после за награда ме изпратиха в Школата за оперативни командоси, или както й викаха, ШОК. Ако позволите да ви обърна внимание, в Бюрото много си падат по разни съкращения. Базата ни е в Куонтико. В момента ме водят оперативен командос. — Клеър го погледна неразбиращо. — Отрядът се състои от две части, синя и златна, които си съответстват огледално. Всяка част се разделя на четири екипа. Екипите са напълно взаимозаменяеми, така че могат да действат едновременно в две отделни кризисни ситуации. Половината от екипите са съставени от командоси, другата половина — от снайперисти. Снайперистите се обучават в специална школа към Морската пехота. Периодично се разменяме, за да поддържаме и двете специалности. Аз лично започнах като снайперист. Обикновено снайперистите са в по-неизгодна позиция, макар след реорганизациите през деветдесет и пета положението им да се подобри. Все пак те лежат със седмици в кал, дъжд и сняг, следят обекта, опитват се да разучат неговите навици и слабости, които един ден ще им помогнат да му видят сметката. Или пък да му спасят живота, защото понякога с дълги наблюдения може да се научи нещо, което да покаже, че обектът не е опасен и няма да отвърне на огъня. В тоя занаят всеки изстрел е лотария — никога не знаеш, дърпайки спусъка, дали няма да предизвикаш някакъв ужасен катаклизъм.