— Като те слушам, имам чувството, че подобно нещо вече ти се е случвало.
— Ами една от първите ми бойни задачи беше при Уейко.
— Сега разбирам.
— В момента служа като командос в екип „Чарли“, който е в състава на синята част. — Служех, поправи се мислено той. Екип „Чарли“ вече не съществуваше.
— Значи не си агент на ФБР в обикновения смисъл на думата.
— Напротив. Всички сме агенти на Бюрото. За да подадеш изобщо документи, трябва да имаш три години стаж като редови агент и безупречна служба. Иначе всички имаме едни и същи значки, едни и същи правомощия. Само дето ние от отряда се държим настрана от останалите. Имаме си отделна сграда и никакви други задължения извън тези като членове на екипа. Тренираме заедно. Основни умения, ръкопашен бой, боравене с огнестрелни оръжия. Последните две се забравят най-бързо, затова трябва постоянно да сме във форма.
— Звучи като в армията.
— Така си е. Ние сме напълно военизирани. Половината от нас са наряд, другата половина тренират. Ако си наряд и те вдигнат под тревога, тръгваш. Цялото ни свободно от наряд време минава в учения — катерене по въже, въздушен десант от хеликоптер, морски десант, оказване на първа помощ. А също и полеви занятия — това, което наричаме живот под открито небе. Дните минават бързо, повярвайте ми, и никога не скучаем.
— Представям си — каза Клеър.
Известно време Уеб съсредоточено разглежда обувките си.
— Петдесет първокласни мъжкари, събрани на едно място, са опасна комбинация. — Той се усмихна. — Все се чудим как да си надвиваме един на друг. Знаете ли, има едни специални пистолети, „Тейзър“ се казват, дето изстрелват стрела с електрически заряд за парализиране на противника.
— Виждала съм ги.
— Е, веднъж се състезавахме кой ще се вдигне най-бързо, след като е бил зашеметен с такава стрела.
— Божичко! — възкликна Клеър.
— Нали ви казах, че сме откачени. — Той помълча и добави: — Аз загубих състезанието. Проснах се на пода, сякаш ме бе ударил влак. Ето, това е нашият манталитет. Всеки гледа да е отгоре. — Той стана сериозен. — Но ние си вършим добре работата. А тя не е никак лека. Правим това, с което никой друг не би се заел. Официално девизът ни е „да спасяваме човешки живот“. И най-често успяваме. Събираме цялата разузнавателна информация от всички налични източници и по нея съставяме план за атаката. Опитваме се да предвидим всяка възможност, но в общи линии място за грешки няма. Понякога разликата между успеха и провала може да се свежда до една верижка отвътре на вратата, за която не си предполагал, когато си предприел изненадваща атака, или от грешен завой вляво, където е трябвало да завиеш вдясно, или от това, че не си стрелял, когато е трябвало да стреляш. В днешно време, ако леко одраскаш обекта, докато се цели в главата ти, той веднага вдига врява до небесата, адвокатите му почват да съдят ФБР и агентите падат като мухи. Може би, ако си бях събрал багажа след Уейко, животът ми сега щеше да е много по-различен.
— А защо не го направи?
— Защото имам много умения, които бих могъл да приложа, за да спася нечий живот, живота на порядъчните граждани. Да защитя интересите на страната от онези, които се опитват да й навредят.
— Звучи много патриотично. Някой циник обаче би могъл с лекота да обори възгледите ти.
Уеб се вгледа в нея в продължение на няколко секунди, преди да отговори.
— На колко ли телевизионни коментатори се е случвало да им завират прерязана ловна пушка в устата, докато някоя надрусана с амфетамин откачалка с пръст на спусъка решава да им подари ли живота, или да боядиса стената с мозъка им. Или са висели с часове в засада някъде на майната си, докато поредният лъже-Христос, прочел в свещените книги, че е правилно и богоугодно да чука децата на учениците си, изправя цялата страна на нокти, радва се на моментната си слава и накрая се самоубива в огнена буря, като завлича и нещастните озлочестени дечица в ада? Ако въпросният циник възразява срещу моите възгледи, моите методи или пък смята, че знае повече от мен, нека заповяда. Само че той няма да издържи и две секунди. Този циник очаква добрите да бъдат и безгрешни, но това просто не се случва в този свят. А през това време лошите може да са откъснали главите на хиляда новородени и техните адвокати пак да вдигнат шум до небесата, ако си ги пипнал с пръст, преди да ги арестуваш. Наистина, големите клечки може понякога да издават грешни заповеди и някои от тях да са некадърни за местата, които заемат.