Аз не участвах в операцията при Руби Ридж, но знам, че тя от самото начало е била обречена на провал, като ФБР е по-виновно от когото и да било за загиналите невинни хора. Но в крайна сметка тъкмо хора като мен, които изпълняват заповедите, понякога биват прецакани само защото са имали нахалството да рискуват живота си, за да постъпят така, както според тях е било правилно, за което ще получат шут отзад вместо възнаграждение. Ето, това е моят свят, доктор Даниълс. Добре дошли в него и приятно прекарване.
Уеб си пое дълбоко дъх и усети как целият трепери. Той погледна към Клеър, която изглеждаше не по-малко смаяна от речта му от него самия.
— Извинявайте — каза накрая Уеб. — Когато става въпрос за тия неща, аз съм един истински идиот патриот.
Когато Клеър най-после заговори, в гласа й звучеше разкаяние:
— По-скоро аз би трябвало да ти се извиня. Явно работата ти може да бъде доста неблагодарна на моменти.
— Като например в сегашния момент.
— Разкажи ми за семейството си — каза тя след още няколко мига на неловко мълчание.
Уеб се облегна назад и сплете Пръсти зад тила си, като още няколко пъти си пое дъх. Шейсет и четири удара в минута, Уеб, опитай, приятелю. Шейсет и четири лупания в минута — толкова ли е трудно?
— Разбира се. Няма проблем. Аз съм единствено дете. Родом съм от Джорджия, но ние се преместихме във Вирджиния, когато бях на шест години.
— Кои ние! Ти, майка ти и баща ти?
Уеб поклати глава.
— Не, само аз и мама.
— А баща ти?
— Той не дойде с нас. Щатските власти много държаха да го задържат още известно време.
— Значи е бил на държавна служба?
— Нещо такова. Беше в затвора.
— Какво стана с него след това?
— Нямам представа.
— Не си ли искал да узнаеш?
— Ако съм искал, щял съм да узная.
— Е, добре. Значи се преместихте във Вирджиния. И после?
— Майка ми се омъжи повторно.
— Какви бяха отношенията ти с втория баща?
— Добри.
Клеър не каза нищо; явно очакваше той да продължи. Когато той замълча, тя каза:
— Разкажи ми за отношенията между теб и майка ти.
— Тя почина преди девет месеца, така че нямаме отношения.
— Какви бяха причините за смъртта й? — Тя бързо добави: — Ако ми позволиш да попитам.
— Една болест с главно К.
— Карцином?
— Къркане.
— Аха, ъъъ… хм. Та казваш, че си постъпил в Бюрото просто ей така, като на бас. Или може би е имало и друга причина?
Уеб й хвърли бърз поглед.
— Искате да кажете, че съм станал ченге, защото баща ми е бил пандизчия?
— Доста добре се изразяваш — усмихна се Клеър.
Настана мълчание.
— Аз още не мога да разбера защо останах жив, Клеър — прошепна накрая Уеб. — Логично би било да загина заедно с останалите. Мисълта за това ме подлудява. Повярвай ми, нямам никакво желание да съм единственият жив.
Усмивката на Клеър помръкна.
— Това ми се струва важна тема. Нека да поговорим по нея.
Уеб стисна юмруци, после ги отпусна, разтърка длани, надигна се от креслото и отиде до прозореца.
— Всичко, което ти кажа, си остава между нас, нали така?
— Да — отвърна Клеър. — Да, разбира се.
Той се върна и седна в креслото.
— Вървяхме по сляпата уличка. Целият екип, с пълно бойно снаряжение. Почти бяхме стигнали до двора, оставаше да сложим заряда и да разбием вратата, когато, когато… — Той се спря. — По дяволите, просто замръзнах. Като парализиран бях, не можех да мръдна. Целият ми екип влезе в двора, а аз останах най-отзад. Накрая почнах да лазя напред, но тялото ми тежеше един тон, обувките ми сякаш бяха циментирани в земята. И тогава паднах, просто не можех да се държа на краката си. Паднах, ей така. И посл… — Той вдигна ръка и потърка лицето си, здравата му половина, и притисна с пръсти бузата си, сякаш се боеше, че оттам може да изскочи нещо не твърде приятно на вид. — И после картечниците започнаха да стрелят. А аз оцелях. Единствен от целия екип.
Докато той говореше, писалката на Клеър остана неподвижна.
— Продължавай, Уеб. Освободи се от онова, което ти тежи.