— Оксиконтин ли? Ами че той се продава в аптеките с рецепта.
— Да. Наричат го селяшкия хероин, защото незаконната търговия започна от селските райони. Но сега вече е стигнал до градовете. Ами да, там са парите. Всъщност това е синтетичен морфин, предписва се за хронични болки или на умиращи от рак. Наркоманите го счукват на прах, смъркат го, пушат го или си го инжектират. Надрусват се, сякаш е хероин.
— Знам какво е, Ранди. Това лекарство обаче има депо-действие, така че ако джаснеш цяло хапче наведнъж по този начин, можеш да се затриеш като нищо.
— Досега има над сто смъртни случая, като броят продължава да нараства. По-слаб е от хероина, но пък е два пъти по-силен от морфина, а освен това е напълно легален, ето защо много хора си въобразяват, че е безопасен дори в големи дози. Има старци, дето продават по едно-две хапчета в месеца на черно, за да могат да си платят рецептата, тъй като лекарството не е покрито от здравната осигуровка. Други използват фалшиви рецепти, обират аптеки, крадат от домовете на пациенти, които го взимат легално.
— Лоша работа — съгласи се Бейтс.
— Тъкмо затова Бюрото и АБН имат съвместна група със специално предназначение. Не е само окси, имаш още старите лекарства, като перкоцет и перкодан. Сега „перките“ се продават на улицата за по десет-петнайсет долара парчето. Те обаче не могат да се сравняват с окси. Трябва да нагълташ шестнайсет таблетки перкоцет наведнъж, за да постигнеш ефекта на едно осемдесетмилиграмово хапче оксиконтин.
Бейтс се огледа крадешком, за да види дали не ги следят. Наоколо нямаше никой. Коув бе подбрал добре мястото за среща. Той самият изобщо не се виждаше, докато шефът му, забил лице в картата, приличаше на някой заблуден турист.
Бейтс каза:
— Е, правителството може да наблюдава предписването и продажбите на легални наркотични вещества и когато някой лекар или аптека започнат да изписват десетки хиляди дози от едно и също лекарство, да вдига аларма. От друга страна, обаче, отпада въпросът с вноса през граница.
— Правилно.
— Как така не бях чувал за тази далавера с оксиконтин, Ранди?
— Просто аз пръв се досетих за нея. Когато първоначално се натъкнах на тая мрежа, и аз не знаех, че се занимават с оксиконтин. Помислих си, че става въпрос за обикновен кокаин или хероин. Но после се поразрових и някои нещица ми се изясниха. Чух и видях това-онова. В голямата си част препаратът идва от малки производствени предприятия, разхвърляни из Апалачите. Поначало това са домашни работилници, организирани главно от хора, които сами са зависими от дрогата. Усещам обаче, че зад всичко стои някаква мощна организация, която започва да изкупува цялата продукция и да я пласира в големите градове. Разбираш ли, това неизбежно е следващата крачка. Оксиконтинът може да се окаже далаверата на хилядолетието и някой вече се е досетил за това. Окси ще даде хляб на огромна нова престъпна мрежа, при това с три пъти по-високи печалби, отколкото традиционните кокаинови и хероинови картели могат даже и да сънуват, и при далеч по-малък риск. Ето ги хората, които се опитваме да открием. Същите, за които предполагах, че работят в оная сграда, дето я ударихте. Аз се надявах с един удар да разбием счетоводството им и оттам полека-лека да изловим и останалите. Изглеждаше най-логично финансовият център да се намира в голям град…
— Защото в провинцията твърде много ще се набива в очи — довърши мисълта му Бейтс.
— Именно. Е, няма що, далаверата си я бива. В един момент биха могли така да се разраснат, че да пласират по милион таблетки седмично с цена на черния пазар двеста милиона долара. Следиш ли мисълта ми?
— Но който и да стои зад тая мрежа, няма никакъв интерес да очисти цял екип. За какво им трябва да си навличат беля на главата?
— Знам едно: хората, които видях да работят в тази сграда, не бяха на Уестбрук. Там се боравеше с чудовищни суми, каквито неговият бизнес не може и да си представи. Ако беше само Уестбрук, аз нямаше да подам сигнал за атака. Защо да хванем малката риба и да оставим голямата да се измъкне? От друга страна, мисля, че тъкмо Уестбрук и още няколко банди пласират продукта в района на столицата. Само дето не мога да го докажа. Тоя тип е доста умен и при това е гърмян заек.
— Да, но ти все пак си се добрал до някого от бандата му. Това е голямо постижение.
— Вярно, само дето един доносник не живее дълго в моя занаят.
— И така, някой ни устрои истински театър, като напълни оня склад с бюра и компютри, за да изглежда като финансов център на голяма мрежа. Имаш ли нещо да кажеш по въпроса?