— Значи казвате, че сте дали на полицията снимка на Кевин?
Бабата кимна.
— Той е добро момче. Ходи на училище, разбирате ли, почти всеки ден. Специално училище, защото Кевин не е случайно дете — добави гордо тя.
По тия места, каза си Уеб, ходенето на училище само по себе си беше постижение, сравнимо с това да оживееш до сутринта.
— Убеден съм, че е добро момче. — Той погледна Джеръм, този нагъл, наежен хлапак, готов престъпник. Ти също май си бил някога добро момче, а, Джеръм? — Полицаите униформени ли бяха?
— Ти кво бе, за будали ли ни смяташ? Бяха от ФБР, приятел, също като теб!
— Сядай, Джеръм — каза Уеб.
— Сядай, Джеръм! — кресна бабата и Джеръм седна.
Уеб мислеше напрегнато. Ако в Бюрото имаха снимка на Кевин, вече трябваше да са разбрали, че макар и за кратко, са задържали друго момче. Или може би не? Романо май дори и не подозираше, че са замесени две момчета. Той просто описа хлапето като чернокожо. Може би това гласеше и официалният полицейски доклад? Ако фалшивият Кевин Уестбрук бе изчезнал, преди Бейтс и останалите да бяха стигнали до мястото на инцидента, тогава те можеха да знаят само, че някакво чернокожо момче на около девет-десет години на име Кевин Уестбрук, живеещо на такъв и такъв адрес в близост до сляпата уличка, е изчезнало безследно. Щяха да дойдат, да разговарят със семейството, да вземат снимка — както впрочем бяха направили — и да продължат с разследването. Едва ли непременно щяха да искат от Романо и Кортес да разпознаят детето на снимката, особено ако нямаха причини да подозират, че е станала подмяна. А и Маккарти му бе казал, че снайперистите дори не са погледнали истинския Кевин, когато „Чарли“ бяха минали покрай него на път за обекта. Може би само Уеб знаеше за измамата.
Уеб се огледа наоколо и единствено заради бабата, или каквато там се падаше на Кевин, се опита да прикрие отвращението си.
— Кевин тук ли живееше? — Бейтс бе споменал, че условията на живот в дома на Кевин са мизерни и че той избягвал да се прибира вкъщи, което може би обясняваше защо онази нощ се бе скитал самичък навън, вместо да си е в леглото. Наистина, домашната му среда беше отвратителна, но не и по-лоша от тази на много други деца в подобни квартали. Бедността и престъпността вървяха ръка за ръка, а видимите следи от тях в никакъв случай не можеха да се нарекат красиви. И все пак бабата изглеждаше непоклатима като канара. Добра жена; по всичко личеше, че истински обича Кевин. Защо му трябваше да бяга от нея?
Бабата и Джеръм се спогледаха.
— Повечето време — отвърна тя.
— А къде живееше през останалото време?
И двамата мълчаха. Уеб ги наблюдаваше — бабата, забила поглед в огромния си скут, и Джеръм, който се полюляваше на място, затворил очи, сякаш в главата му звучеше някаква негова си, натрапчива и досадна музика.
— Знам, че Кевин има брат. С него ли живее през останалото време?
Внезапно Джеръм се ококори, а бабата престана да съзерцава скута си. Двамата погледнаха Уеб така, сякаш бе насочил пистолет в главите им и им казваше да се целунат за сбогом.
— Не го познаваме, никога не сме го виждали — каза бързо бабата, като се полюляваше напред-назад, сякаш обзета от внезапна болка. Изведнъж войнственият й вид се стопи. Заприлича на обикновена старица, изплашена до смърт.
Когато погледът на Уеб се премести върху Джеръм, хлапакът скочи като пружина и преди Уеб да успее да реагира, изхвърча навън. Уеб просто чу как входната врата се затръшна след него и стъпките му бързо се отдалечиха в мрака. Той отново погледна към бабата.
— Джеръм също не го познава — добави тя.
13
Сутринта преди възпоменателната служба Уеб стана рано, изкъпа се, избръсна се и си сложи най-хубавия костюм. Дошло бе време да се прости официално с другарите си, а той не се чувстваше сигурен, че е готов за това. Всъщност сигурен бе в едно — че иска да избяга колкото се може по-надалеч.
Уеб не бе говорил с Бейтс за онова, което бе научил от Романо и Кортес, нито за посещението си в дома на Кевин. Самият той не бе напълно сигурен какво го бе възпряло, дали естествената му недоверчивост или страхът, че Бейтс ще го разпъне на кръст, задето се меси в разследването. Пред Уеб Бейтс бе идентифицирал детето като Кевин Уестбрук, което означаваше, че е научил името му или от него самото, или пък от Романо и Кортес, ако хлапето бе изчезнало, преди той да стигне до мястото на инцидента. Уеб се зарече да установи за себе си кое от двете се бе случило. Ако Бейтс бе видял детето на живо, то от снимката, която му бе дала бабата, би трябвало да е разбрал, че са замесени две различни деца.