И така, Уеб бе дал на детето с белега от куршум на бузата бележка, за да я предаде на другарите му. Самото то му бе казало името си: Кевин. Бележката бе предадена, но явно не от същото дете, на което я бе дал. Това означаваше, че между момента, когато бе дал бележката на детето, представящо се за Кевин, и момента на предаването й хлапето е било сменено с друго. Това би могло да стане само в тъмната уличка, между мястото, където се бе намирал Уеб, и готвещата се за атака част. Разстоянието не беше голямо, но явно се бе оказало достатъчно за подмяната, което означаваше, че около уличката бяха дебнали и други хора в очакване това да се случи — това и още много неща.
Дали идването на Кевин в уличката бе планирано отпреди? Дали той все пак не работеше за брат си, Големия X? Дали не го бяха пратили да проверява за оцелели, а той не бе очаквал да има такива? И когато бе открил Уеб жив, това бе объркало нечии планове? Какви ли бяха тези планове? И защо им бе притрябвало да подменят едното дете с друго? И защо му бе трябвало на фалшивия Кевин да измисля небивалици, че уж Уеб бил жалък страхливец? Кой ли всъщност бе цивилният агент, който го бе отвел? Бейтс не обичаше да разправя как точно му се бе изплъзнало детето. Дали мъжът, с когото бе разговарял Романо, изобщо беше агент на ФБР? И ако не, как бе станало така, че един измамник бе успял да измъкне значка и служебни документи и бе имал достатъчно наглост, за да заблуди Кортес и Романо и най-спокойно да си иде, водейки за ръка друг измамник? Всичко това беше доста объркващо, каза си Уеб, и Бейтс беше последният, към когото би се обърнал за информация и отговори на въпросите си. Някак си щеше да се оправи сам.
Той паркира мустанга си колкото можа по-близо до църквата. Наоколо вече имаше доста паркирани коли и сравнително малко свободни места. Църквата представляваше строга, масивна каменна постройка, строена през втората половина на деветнайсети век, когато явно е била в сила специална Божа заповед, отнасяща се до строежа на храмове, и тази заповед е гласяла: „Твоят Божи храм да има повече кулички, балюстради, йонийски колони, отстъпи, арки, фронтони, витражи, врати и заврънкулки по фасадата от храма на ближния!“
В този свещен храм се молеха президенти, магистрати от Върховния съд, конгресмени, посланици и всякакви други велможи от най-различен калибър. Понякога те пееха заедно с хора или — макар и рядко — се изповядваха. Политици обичаха да ги снимат на качване или на слизане по широките стъпала, стиснали Библията под мишница и с богобоязливи изражения на лицата. Независимо от официалното разделение на църквата от държавата в Америка Уеб бе забелязал, че електоратът обича избраниците му да демонстрират известна набожност. Досега нито един от отряда не бе стъпвал в тази църква, но именно политиците бяха настояли да получат подобаващ фон за своите помпозни съболезнователни речи. Явно скромният параклис в Куонтико не им се бе сторил достоен за целта.
Небето беше лазурно, слънцето грееше, подухваше свеж ветрец. Времето странно контрастираше с траурния повод. Уеб закрачи нагоре по стълбите; всяко почукване на токовете по мраморните стъпала отекваше в главата му като превъртане на барабана на револвер — поредният патрон, поредният изстрел, поредният отнет човешки живот. Уеб си каза, че никога не може да избяга от подобни сравнения. Там, където повечето хора съзираха лъч на надежда, той виждаше само човешка деградация, душевна разруха и гнилост. С тая нагласа нищо чудно, че никой вече не ме кани на гости, помисли си той.
Навсякъде патрулираха агенти на тайните служби с безизразни лица, издути под мишниците костюми и жици в ушите. Преди да влезе в църквата, Уеб трябваше да мине през металния детектор. Той показа на охраната пистолета си и служебната карта на агент на ФБР, като същевременно им хвърли поглед, който казваше, че само мъртъв ще си предаде оръжието.
Още с отварянето на вратата пред Уеб се изправи гъста тълпа хора, която по чудо се бе побрала в тясното пространство. Не особено тактично той вдигна в ръка значката си на агент на ФБР и тълпата му направи път, мърморейки. В единия ъгъл телевизионна камера предаваше на живо цялото представление. Кой идиот бе дал разрешение за това? — запита се той. И на кого бе хрумнало да покани всички тези зяпачи на една церемония, която трябваше да бъде в тесен семеен кръг? Така ли опечалените роднини трябва да окажат последна почит на своите покойници — с целия този цирк?
С помощта на неколцина свои колеги от Бюрото Уеб си намери място на една от пейките и се огледа. Семействата на убитите заемаха първите два реда, които бяха отделени с въжета. Уеб наведе глава и мълчаливо започна да се моли, по една молитва за всеки от загиналите. Най-дълго време отдели на Тели Райнър, неговия духовен баща и пример за подражание, прекрасния човек и приятел. Задавен от сълзи, Уеб за пръв път си даде сметка колко много бе изгубил през тези няколко кратки мига, когато адът се бе разтворил пред него. Но когато вдигна поглед към роднините, които седяха на предните редове, той си каза, че те са загубили много повече.