— Ед, помниш ли, когато ти казах, че приех Уеб Лондон в твое отсъствие?
— Разбира се, Клеър. Дори съм ти благодарен. — Той понижи глас. — За разлика от някои други колеги на теб ти имам доверие, че няма да ми отмъкнеш пациентите.
— Благодаря ти, Ед. Работата е там, че Уеб ме заинтригува. Освен това ние много добре си паснахме. — Тя продължи твърдо: — Искам аз да поема сеансите му.
Изненадан и объркан, О’Банън поклати глава.
— Не мисля, че би било правилно. Аз отдавна се занимавам с Лондон, той е тежък случай. Ние така и не изчерпахме проблема, но ми се струва, че при него има ясно изразен едипов комплекс.
— Разбирам всичко това. Просто много бих желала да се заема с неговия случай.
— Оценявам интереса ти, но той е мой пациент, а както знаеш, съществуват определени изисквания за приемственост при лечение. Например да не се сменя лекарят.
Клеър си пое дълбоко дъх и каза:
— Не можем ли да оставим на Уеб да реши това?
— Моля?
— Просто да го попитаме кого от нас двама ни предпочита?
— Мисля, че това не е необходимо.
— Ние доста добре се разбираме, Ед, а освен това ми се струва, че няма да е зле още едни очи да огледат случая.
— Нещо не ми харесва намекът ти, Клеър. Моята квалификация е извън всякакво съмнение. Ако не знаеш, аз съм служил във Виетнам, занимавал съм се с психотравми у военнослужещи, преживели шок на бойното поле. Лекувал съм военнопленници, обработвани с психотропни средства, и то винаги напълно успешно.
— Уеб не е военнослужещ.
— Отрядът за борба с тероризма е толкова военизиран, колкото изобщо може да бъде една цивилна агенция. Познавам тази порода хора и говоря техния език. Смятам, че съм идеално квалифициран, за да се справя със случая.
— Не казвам, че не си. Уеб обаче сподели, че не се чувства съвсем удобно с теб. А сигурно ще се съгласиш, че интересите на пациента са над всичко.
— Нямам нужда от твоите лекции по професионална етика. — Той се спря за момент. — Наистина ли той каза, че не се чувства съвсем удобно с мен?
— Да, но според мен това е, защото, както ти сам се изрази, той е тежък случай. — Тя леко докосна О’Банън по рамото. — Е, ще му се обадиш ли?
О’Банън въздъхна дълбоко.
— Добре де, ще му се обадя.
Мобилният телефон на Уеб иззвъня. Той погледна дисплея. Телефонният код беше на Вирджиния, а самият номер не му беше известен.
— Ало — каза предпазливо той.
— Уеб?
Гласът звучеше познато, но само толкова.
— Обажда се доктор О’Банън.
Уеб примигна.
— Откъде имате този номер?
— Ти ми го даде. При последния сеанс.
— Вижте, мисля, че…
— Уеб, разговарях с Клеър Даниълс.
Уеб усети как бузите му парят.
— Тя каза ли ви, че сме разговаряли?
— Да. Разбира се, не ми каза за какво сте разговаряли. Разбрах, че си бил в криза и че Клеър се е опитала да се свърже с мен, преди да те приеме. Тя е постъпила много професионално. Друго не бих и очаквал от Клеър. Затова ти се обаждам сега.
— Не разбирам накъде биете.
— Клеър ми каза, че вие двамата доста добре сте си паснали. Тя си мисли, че като че ли се чувстваш по-удобно с нея. Понеже си мой пациент, и двамата трябва да дадем съгласието си, преди тя да те поеме.
— Вижте, доктор О’Банън…
— Уеб, искам да ти кажа, че досега ние успешно се занимавахме с проблемите ти и ми се струва, че бихме могли да продължим и за в бъдеще. Може би Клеър отдава прекалено голямо значение на чувството ти на несигурност. Аз обаче съм длъжен да ти предоставя възможност, ако искаш, да се прехвърлиш при нея. — Той помълча няколко мига в очакване на отговор. — Значи така, продължаваме както преди?
— Ще се прехвърля при Клеър.
Известно време О’Банън не каза нищо.
— Сигурен ли си? — сухо запита накрая той.
— Сигурен съм.
— В такъв случай ще помоля Клеър да ти позвъни. Дано да се понесете — добави малко заядливо той.
Връзката прекъсна, Уеб натисна копчето и продължи да шофира. След две минути телефонът отново иззвъня. Беше Клеър Даниълс.
— Днес си много търсен мъж — заяви обезоръжаващо тя.
— Популярността е хубаво нещо.
— Искам да доведа започнатото докрай, Уеб, дори колегата ми да се засегне.
— Клеър, благодаря ти за всичко, дори казах на О’Банън, че съм съгласен, но…
— Моля те, Уеб, мисля, че мога да ти помогна. Дай ми поне да опитам.