— Знам, че търсиш отговори на много въпроси, Уеб. И ще продължаваме заедно да ги търсим. Но искам да ти кажа, че човешкото съзнание поднася всякакви изненади.
Той я погледна, поклати глава и си каза, че пътят, по който е поел, няма да го изведе доникъде.
— Докторе, това, което говориш, не ми помага много. Колко ти плаща Бюрото, за да ме будалкаш? — Той рязко стана и си тръгна.
Както и предишния път Клеър не се опита да го спре, нито пък щеше да успее. И преди й се бе случвало пациенти да я напускат, но никога след втория сеанс. Клеър се намести удобно в стола, огледа бележките си, вдигна диктофона от бюрото и започна да диктува.
Неизвестно за нея в димния детектор на тавана беше скрито миниатюрно подслушвателно устройство, което се захранваше от електрическата мрежа на сградата, но имаше и батерии в случай на нужда. Всички психиатри и психолози, които работеха в тази сграда, имаха подобни устройства в кабинетите си. В стаичката с телефонните и електрическите табла имаше допълнителна апаратура за електронно следене; същия ден един от „бръмбарите“ бе изгорял и трябваше да идва преоблеченият техник, за да отстрани повредата.
Всички тези електронни уши събираха огромни количества информация за всеки пациент, който прекрачваше прага на някой от кабинетите. Само през последната година над сто души от всички поделения на ФБР — тайни агенти, хора от Отдела за разследване на корупцията, от Вашингтонското оперативно бюро, Куонтико и ОБТ, както и двайсетина съпруги на служители бяха идвали на този етаж, като се бяха надявали на конфиденциалност за всички свои лични тайни и проблеми. И до един бяха останали излъгани.
Веднага след като Уеб си тръгна ядосан от кабинета на Клеър, Ед О’Банън се измъкна тихомълком от своя кабинет, слезе с асансьора до подземния гараж и се качи в новото си ауди. Шофирайки, той извади мобилния си телефон и набра някакъв номер. След няколко последователни иззвънявания отсреща вдигнаха слушалката.
— Удобен ли е моментът? — попита предпазливо О’Банън.
Отговорът беше, че моментът винаги е удобен, стига да говори кратко и по същество.
— Лондон беше днес тук.
— Чух — отвърна гласът. — Моят човек е бил там да поправи някаква повреда в подслушвателната уредба. Как е старият Уеб?
— Прехвърли се при друг психиатър — отвърна притеснено О’Банън. После бързо добави: — Опитах се да го разубедя, но той не ме послуша.
Гласът от другата страна изведнъж стана толкова гръмък и гневен, че О’Банън трябваше да дръпне слушалката по-далеч от ухото си.
— Не очаквах да се случи такова нещо — обясни О’Банън. — Какво? Казва се Клеър Даниълс. Някога работеше при мен. Дългогодишен специалист, много е способна. При други обстоятелства нямаше да представлява проблем.
Тогава събеседникът му предложи нещо, от което О’Банън цял се разтрепери и отби колата в банкета.
— Не, не! Ако тя умре, това само ще предизвика подозрение. Познавам Лондон. Твърде добре даже. Много е хитър. Ако нещо се случи с Клеър, той ще се хване за това и няма да го остави, докато не разрови случая докрай. Вярвай ми, познавам го отдавна. Нали затова ме нае?
— Не само затова — отвърна гласът. — И доста добре ти плащам, Ед. Повече от добре. Това, че Лондон се среща с тая Даниълс, никак не ми харесва. Особено сега.
— Съгласен съм. Но нещата са под контрол. Познавам Лондон. Той ще иде няколко пъти при нея и после ще се откаже. А ако нещо излезе от тая работа, ще го знаем.
— Дръж нещата под контрол — каза гласът. — Защото в момента, в който ги изпуснеш, се намесваме ние. — Линията прекъсна и О’Банън, смъртно уплашен, изкара колата на шосето и даде газ.
22
От два дни вече Уеб кръстосваше с форда си улиците около квартала, където бе станало клането. Търсеше нещо или някого, но сам не знаеше какво или кого. Мракът тук се нарушаваше само от разноцветните, сменящи се светлини на светофарите. На много кръстовища бяха поставени камери уж за да заснемат минаващите на червено. Уеб обаче си каза, че в този район на тежка престъпност камерите най-вероятно служат и за наблюдение на криминалния контингент. Очевидно и обектите на наблюдението се бяха досетили за това, защото много от камерите бяха насочени в грешна посока — някои към небето, други право надолу към земята, а трети просто бяха разбити. Едно на нула за контингента срещу Големия брат.