— Готов съм да се хвана за всякаква следа, Пърс. Който и да го е направил, той вече не може да влияе върху начина, по който ще проведем следствието.
— Знаеш ли, че много ме беше яд, когато напусна Вашингтонското оперативно бюро, за да се катериш по въжета и да гърмиш с тия пушкала. Ако си беше седял при мен, един ден от теб можеше да излезе нелош агент.
— Където си постелиш, там ще се завиеш и там ще те намерят умрял един ден — ухили се Уеб. — Каза, че имало още нещо.
Бейтс кимна и плъзна по масата изрезка от вестник; Уеб се наведе напред и я огледа.
— Името Скот Уингоу говори ли ти нещо?
— Да, защитникът на нашия приятел Ърнест Б. Фрий.
— Точно така. Голям хитрец. Той му уреди намалена присъда с прокурора. А сега е намерен мъртъв.
— Убит?
— Телефонната му слушалка била намазана с атропин. Когато говориш, нормално е да притискаш слушалката до кожата си, близо до устата, ноздрите и така нататък. През лигавицата атропинът се абсорбира много по-бързо, отколкото по кръвен път. Повишава пулса, предизвиква задушаване, халюцинации. Всичко това за по-малко от час. А ако имаш болни бъбреци и проблеми с оросяването, организмът не може ефикасно да го елиминира, което само усилва токсичния ефект. Уингоу имал диабет и сърдечна недостатъчност, бил прикован на инвалидна количка, следователно атропинът е идеалното средство. В почивните дни обичал да работи сам в кабинета си, така че наоколо нямало кой да му помогне. Освен това в събота той най-много говорел по телефона. Поне така твърдят нашите хора от Ричмънд.
— Значи този, който го е очистил, е познавал както състоянието му, така и режима му на работа?
Бейтс кимна.
— Ледбетър е бил застрелян, когато е запалил лампата за четене в колата си, за да прегледа някаква статия, която уж друг съдия му бил препоръчал. Шерифът, който отговорил на позвъняването, казва, че бил съдията Маки. Естествено, не е бил той.
— Значи пак е замесен телефон.
— Това не е всичко. Когато Уоткинс се прибирал вкъщи от работа, съседът му тъкмо изкарвал колата от гаража. Той казал на полицията, че видял Уоткинс да вади от джоба си телефон. Той не чул звън, но му се сторило, че Уоткинс отговаря на обаждане. Къщата пълна с газ, той натиска бутона да отговори, бум!
— Чакай малко. Мобилният телефон не е като ключа за лампата. Той не произвежда искра, достатъчно силна да възпламени газ.
— Ние изследвахме телефона, или онова, което бе останало от него. Техниците буквално трябваше да го изстържат от ръката му. Някой бе сложил вътре соленоид, който да произведе точно такъв вид искра, която да възпламени газта.
— Значи този някой му е измъкнал телефона, вероятно докато е спял или апаратът не е бил у него, и му е сложил вътре соленоида. Като на всичко отгоре го е наблюдавал, за да е сигурен, че запалката ще се задейства тъкмо навреме.
— Ммм, да. Ние проверихме всички обаждания до мобилните телефони на Уоткинс и шерифа. И в двата случая са използвани обществени автомати с фонокарти. Купуваш, говориш и изхвърляш. Никакви следи.
— Такива използват между другото и агентите под прикритие. Предполагам, че вашият не се е появил още.
— Забрави го.
— Няма да го забравя, но за него ще говорим по-късно. Та какво ново около Фрий?
— Няма новини. Сякаш живее на друга планета.
— След Ричмънд сигурно цялата му организация се е изселила на друга планета. Или се забелязва някаква активност?
— За съжаление, да. Както знаеш, те категорично отрекоха участие в нападението над онова училище в Ричмънд, а той самият твърдеше, че бил планирал удара без знанието на приятелчетата си, с което прати следствието в задънена улица. Останалите похитители бяха мъртви, от тях двама благодарение на теб. Не успяхме да спипаме нито един от другите членове на организацията, за да дадат показания, и така „Свободното общество“ се измъкна. Наистина, известно време оттогава се бяха покрили, но сега се чува, че се готвят да се върнат на сцената с нови попълнения.
— А къде са сега?
— В Южна Вирджиния, край Данвил. Бъди сигурен, че са под наблюдение. Предполагахме, че след бягството си от затвора Ърни ще се насочи натам. Засега обаче нищо.
— След всичко това все още ли нямаме заповед за обиск на помещенията им?
— Какво очакваш да направим? Да идем при съдията и да му кажем: виж какво, станали са три убийства, по-точно шест, ако броим и семейството на Уоткинс, та смятаме, че това е работа на „Свободните“, само дето нямаме никакви доказателства, нито сега, нито пък за ликвидирането на отряда или за каквото и да било. Ами че организациите за човешки права направо ще ни разпънат! — Той помълча и после добави: — Разбира се, иначе всичко се връзва. Прокурорът, съдията. Мотивът е ясен — лично отмъщение.