— Доста неща. Всичко е събрано в онази дебела папка, на която пише „Агенти на ФБР под прикритие — всичко, което искате да знаете“.
— Пърс, този човек може да е ключът към загадката. Ами ако той е организирал цялото клане?
— Не е той! Повярвай ми.
— Аз пък ти казвам, че съм работил върху подобни случаи. Каквото и да си мислиш за мен, откакто постъпих в отряда, не съм забравил какво е да си агент на ФБР. Имах доста добър учител. Освен това две глави мислят по-добре от една. Ти самият си ми го казвал.
— Не става така, Уеб. Съжалявам, но такива са правилата.
— Едно време друго ми разправяше.
— Времената се менят, хората също.
Уеб се облегна назад и се замисли дали да не изиграе единствения си коз.
— Е добре, ами ако ти кажа нещо, което не знаеш, а може да е доста важно?
— Ще те запитам защо не си ми го съобщил досега.
— Току-що се сетих.
— Как не!
— Искаш ли да го чуеш, или не?
— А ти какво получаваш в замяна?
— Информация срещу информация.
— Ами ако те принудя да ми кажеш без нищо?
— Пърс, по дяволите, в името на някогашното ни приятелство!
Бейтс потупа с ръка папката пред себе си.
— Откъде знаеш, че твоята информация ще ми свърши работа?
— Ако не ти свърши работа, нищо не ми дължиш. Разчитам на твоята преценка.
Бейтс го изгледа втренчено.
— Давай! — рече накрая той.
Уеб му разказа за подмяната на Кевин Уестбрук. Докато говореше, той наблюдаваше лицето на Бейтс и бе готов да се закълне, че пулсът на колегата му е доста над предписаните шейсет и четири удара в минута — по-скоро двойно по-висок.
— Точно кога се сети за това? И недей да ми шикалкавиш.
— Когато пиехме бира с Романо, аз му споменах, че момчето, което съм спасил, е имало дупка от куршум в бузата. Тогава Поли каза, че момчето, което той е пазил, не е имало нищо подобно. После Кортес го потвърди. Не им искай сметка. Аз им обещах веднага да ти докладвам.
— Не се съмнявам. Та кой е подменил хлапето? И защо?
— Представа нямам. Казвам ти обаче, че детето, което спасих в уличката, и онова, което Романо е предал на тъй наречения „агент“, нямат нищо общо помежду си. — Той удари с ръка по масата. — Е, какво ще кажеш за информацията ми?
Вместо отговор Бейтс отвори една папка, макар да нямаше нужда да чете това, което знаеше наизуст:
— Рандъл Коув. Четирийсет и четири годишен. През цялата си кариера работил само във ФБР. Бивш студентски шампион по американски футбол от Оклахома, но скъсва и двата си менискуса, преди да го поканят в професионалната лига. Това е неотдавнашна негова снимка.
Бейтс я плъзна по масата и Уеб се загледа в лицето на мъжа. Чернокож, с къса брадичка, косата на дълги плитчици, погледът вторачен, пронизващ. Висок близо метър и деветдесет, над сто килограма. Изглеждаше достатъчно як, за да се пребори с мечка гризли. Уеб се наведе напред и докато се правеше, че разглежда снимката, успя да прочете доста от разтворената папка. Като агент на ФБР той бе тренирал разни похвати за усилване на паметта си, докато намери възможност да запише наученото. Освен това беше извънредно добър в четене на текст, обърнат обратно.
Бейтс продължи:
— Това е човек, който се оправя във всякаква ситуация, познава улиците не по-зле от който и да било гангстер. Запазва самообладание при всякакви изпитания.
— Ами да, един бял с диплома по право от Принстън не би могъл да се прави на наркопласьор, без веднага да го разкрият. Интересно, защо ли? — подметна Уеб. — Ти бе споменал, Пърс, че човекът нямал семейство и деца. Изобщо не се е женил, така ли?
— Не. Съпругата му е починала.
— Не са ли имали деца?
— Имали са.
— Какво е станало с тях?
Бейтс се размърда неловко на стола си.
— Каквото е станало, е било отдавна.
— Целият съм в слух.
Бейтс въздъхна; явно не му се говореше по въпроса.
— Пърс, аз загубих целия си екип. Ще ти бъда благодарен, ако ми кажеш всичко, което знаеш.
Бейтс се наведе напред и нервно сплете пръсти върху бюрото.
— Коув работеше по задача в Калифорния. Под най-дълбоко прикритие, защото беше поставен да следи руската мафия, а тези типове ще ти изстрелят ракета в задника само ако се покашляш. В сравнение с тях Коза Ностра са като дечица от предучилищна възраст. — Бейтс млъкна.
— Е, и?
— Беше разкрит. Проследиха семейството му.
— И ги убиха?
— По-точно е да се каже: заклаха ги. Видях снимките.
— Къде е бил Коув в това време?