— Нарочно го изпратиха някъде, за да му отвлекат вниманието и да не им се пречка.
— А защо не премахнаха и него?
— Опитаха се, но по-късно. Изчакаха да погребе семейството си, много любезно от тяхна страна. Чак тогава отидоха да го очистят. Но той ги очакваше.
— И ги очисти?
— Закла ги по същия начин. Видях и тези снимки.
— А Бюрото защо продължава да го държи на работа? Няма ли ранно пенсиониране за агенти, чиито семейства са избити?
Бейтс разпери безпомощно ръце.
— Опитаха се да го пенсионират, но той отказа. Искал да работи. И право да ти кажа, откакто убиха семейството му, този човек е свършил повече работа за Бюрото от който и да било друг агент под прикритие. За да го измъкнат от Калифорния, го назначиха във Вашингтонското оперативно бюро. Благодарение на Рандъл Коув много главатари на банди и шефове на канали за наркотици бяха изправени пред съда и свършиха в затвора.
— Изглежда истински герой.
Бейтс най-после се поуспокои и разплете пръстите си, без да затреперят.
— Коув използва нетрадиционни методи, често прибягва до саморазправа, а началствата в Бюрото мъчно преглъщат това дори от агенти, загубили семействата си. Само че за Коув е трудно да се докаже каквото и да било. Не казвам, че стилът му на работа не се е отразил на кариерата му; в края на краищата за човек като него няма място в Бюрото освен под прикритие. Убеден съм, че и той го знае. Но играе по правилата. Каквито и странности да има, досега винаги е успявал да изпълни задачата и Бюрото го търпи. Досега.
— А когато руснаците успяха да се доберат до семейството му, дали това не стана заради някаква издънка на Бюрото?
Бейтс вдигна рамене.
— Коув поне не мислеше така. Оттогава не спира да разследва случая.
— Знаеш какво казват за отмъщението, Пърс. Единственото блюдо, което най-много се услажда, когато е изстинало.
Бейтс отново вдигна рамене.
— Не е изключено.
Уеб започваше да се самонавива:
— Тръпки ме побиват, като си помисля, че тип като него може да е останал на работа в Бюрото само за да изпрати целия ми екип в ада и така да си отмъсти за смъртта на своите хора. Какво, нямате ли качествен контрол в тая организация?
— Какво да ти кажа, агентите под прикритие са особена порода хора. Те през цялото време се вживяват в една лъжа, в някаква измислена история, и понякога почват да си вярват. Нещо в главата им прищраква, и толкова. Затова Бюрото непрекъснато ги вади и вкарва в играта, разменя им задачите и им дава възможност да си заредят батериите.
— Така ли са постъпвали и с Коув? Изкарвали са го от играта, давали са му време да си зареди батериите? Предложили са му психотерапия, след като е погребал семейството си? — Бейтс не отговори. — Или е бил толкова добър в професията, че са го оставили да си върши кротко работата, докато накрая си го е изкарал на моя екип?
— Нямам намерение да обсъждам с теб този въпрос. Нямам право да го обсъждам.
— Ами ако ти кажа, че говориш глупости, които не приемам?
— Ами ако аз та кажа, че те оставих да отидеш твърде далеч?
Двамата кръстосаха блеснали погледи. После се успокоиха.
— А информаторите му? И те ли бяха професионалисти като него? — запита Уеб.
— Коув никога не разкриваше картите си. Той единствен имаше връзка с тях, никой друг. Не беше точно по устава, но както ти казах, даваше резултати и ние не му придиряхме много. Той определяше правилата.
— Какво още знаем за обекта? Казваш, че това бил финансовият център на някакъв канал за наркотици. Чий?
— Точно тук няма единомислие по въпроса.
— Браво, Пърс. Уравнение с две неизвестни. От тия, дето най ги обичам.
— Нашата професия не е точна наука, Уеб. Целият район, където беше вашата операция, се контролира от една банда. На Големия X, вече ти казах.
— Значи обектът в онази сграда трябваше да е неговият финансов център?
— Коув обаче не мислеше така.
— Не знаеше ли със сигурност?
— Ти какво, да не мислиш, че ония типове носят табелки на реверите: „Аз съм от бандата на Големия X“ или нещо подобно?
— Какво смяташе Коув?
— Че такъв финансов център е могъл да бъде само на много по-голям играч. Може би от калибъра на организацията, която доставя един препарат, оксиконтин му викат, за района на целия окръг Колумбия. Чувал ли си за него?
— Момчетата от Агенцията за борба с наркотиците в Куонтико само за това говорят — кимна Уеб. — Готово лекарство, не ти трябват лаборатории, нито пък се трепеш да го вкарваш през границата. Просто намираш източник, а такива дал господ, и почваш да печаташ пари.
— Мечтата на мошеника — добави намръщено Бейтс. — Окси е едно от най-мощните болкоуспокояващи средства на пазара в момента. Препаратът действа на клетъчните рецептори в мозъка, гръбначния стълб и корема. Блокира нервните сигнали за болка, като същевременно създава чувство на еуфория. Обикновено има депо действие, което продължава дванайсет часа, но ако го счукаш за смъркане или го пушиш, ефектът е мигновен, сравним с хероин. При свръхдоза предизвиква спиране на дишането, вече има доста такива случаи.