— Дребен страничен ефект. Значи викаш, че Коув е бил в самия склад? Явно си е създал добри връзки с вътрешни хора. Да не искаш да кажеш, че не знаеш кой му е бил информатор?
Бейтс потупа с ръка папката пред себе си.
— Имаме някои предположения. Засега съвсем неофициални.
— На този етап съм благодарен на слухове и чисти лъжи.
— За да проникне толкова навътре, Коув вероятно е имал свой човек сред ръководството на организацията. Той се натъкна на тази история с окси съвсем случайно, докато разследваше бандата на Уестбрук. Предполагам обаче, че човекът, когото е използвал, за да проникне сред хората на Уестбрук, е същият, който му е помогнал да надуши оксиконтина. И така, административният директор, по липса на по-подходящ термин, на бандата на Уестбрук се нарича Антоан Пийбълс. Той е маниак на тема секретност и главно заради него досега не сме били в състояние да пипнем Уестбрук с пръст. Ето ги, този е Уестбрук, а другият е Пийбълс. — Той плъзна две снимки по бюрото.
Уеб ги погледна. Уестбрук беше истинско чудовище, по-едър и от Коув. Имаше вид, като да бе преживял много битки; очите му, дори и от двуизмерната повърхност на хартията, гледаха така, сякаш собственикът им умее да оцелява при всякакви обстоятелства. Докато Пийбълс беше нещо съвсем различно.
— Уестбрук е печен ветеран. А този Пийбълс прилича на някой дипломант от Станфордския университет.
— Така е. Пийбълс е съвсем млад и представлява новият вид наркопредприемач, не толкова жесток и кръвожаден, а делови и безкрайно амбициозен. Говори се, че някой се опитва да сложи всички дистрибутори под една шапка, да направи бизнеса по-централизиран, по-мащабен и икономически ефективен. Нещо като корпоративна реорганизация на базата на нови управленски подходи.
— Звучи така, сякаш нашият Антоан иска да стане президент на корпорацията, а не просто административен директор.
— Не е изключено. Уестбрук е израснал на улицата. Започнал е от най-ниското и е минал през всички стъпала на гангстерската йерархия, но вече чуваме, че търсел начин да напусне наркобизнеса. Само че при условия, които той сам определи.
— В такъв случай Пийбълс може да е намислил нещо друго, ако действително той организира дребните банди пласьори. Но ако той снася на Коув, това някак не се връзва с ролята му на помазан наследник на шефа. Защото, ако разбием канала, какво ще прави самият той?
— Логичен въпрос — съгласи се Бейтс.
— Кой още участва?
— Клайд Мейси. Личният бодигард на Уестбрук.
Бейтс му подаде снимката на Мейси, който, най-меко казано, имаше вид, сякаш си чака реда за газовата камера в някой затвор. Кожата му беше толкова бяла, че изглеждаше анемичен; беше с бръсната глава и имаше привидно спокойните, но студени и безмилостни очи на сериен убиец.
— Ако самият Исус Христос види тоя да му идва насреща, ще извика полиция.
— Явно Уестбрук си подбира хората измежду най-добрите.
— И как тоя Мейси е попаднал сред чернокожите братя? Та той прилича на някакъв неофашист.
— Няма такова нещо. Бръсне си главата, защото не се харесвал с коса. За него не се знае нищо, отпреди да дойде във Вашингтон. Нямаме доказателства, но се говори, че навремето бил изпълнител на мокри поръчки за двама наркобарони, които сега били временно на гости във федералния затвор в Джолиът. Оттогава той живее във Вашингтон и работи за Уестбрук. Носи му се слава на безмилостен убиец, изключително лоялен на господаря си. Напълно луд, но по своему професионалист.
— Като всеки уважаващ себе си престъпник.
— Първият акт на насилие в живота му бил, когато разцепил черепа на баба си със сатъра, задето уж му сипвала по-малко на вечеря.
— Че как изобщо е на свобода след подобно убийство?
— Тогава бил само на единайсет години, така че го тикнали в затвор за малолетни престъпници, докато станал на осемнайсет. От този момент насам единствените му регистрирани нарушения са три глоби за превишена скорост.
— Симпатичен младеж. Може ли да задържа снимките?
— Моля, твои са. Само че моят съвет е: видиш ли този Мейси в някоя тъмна улица или дори в осветена, обръщаш се и бягаш.
— Аз съм командос от Отряда за борба с тероризма, Пърс. Такива като него ги ям на закуска.