Бейтс не се шегуваше. Бащата на Уеб се бе радвал на гостоприемството на някои от най-добре охраняваните затвори в Съединените щати, и най-вече в Юга. Престъпленията му бяха безброй и най-разнообразни, но имаше нещо, което да ги обединява. В типичния случай това бяха дребни финансови мошеничества, длъжностни присвоявания, документни фалшификации, обикновени измами. От заповедите за арестуване и съдебните протоколи в папката се виждаше, че главното оръжие на баща му в цялата му бурна кариера беше неговото неустоимо сладкодумие, съчетано с по-голяма доза нахалство, отколкото е здравословно за обикновен смъртен.
Класьорът изобилстваше с полицейски снимки на баща му — във фас, в ляв и десен профил, отдолу с дългите редове от цифри на арестантския му номер. Уеб бе виждал много снимки на арестувани, на които повечето хора странно си приличаха — смъртно уплашени, омърлушени, потиснати, готови да си прережат вените или да се обесят с тирантите си на гредата. За разлика от тях Хари Съливан неизменно беше широко усмихнат. Направо се хилеше доволен, сякаш той бе изиграл ченгетата, а не те него. Ала при все това баща му изглеждаше състарен; нямаше нищо общо с напетия красавец от снимките в кутията, която бе намерил на тавана. Особено на последната поредица фотографии беше вече старец, но иначе все така широко усмихнат, макар и с поизпадали зъби. Уеб нямаше някакви особени причини да го обича, но му стана жал за човечеца, чийто личностен и физически упадък можеше да се проследи по снимките от полицейското му досие.
Докато четеше съдебните показания на баща си, на места Уеб не можеше да се сдържи да не избухне в смях. От словесните престрелки с различни прокурори, решени да го приберат на топло, се очертаваше един твърде лукав и остроумен тип.
— Мистър Съливан — бе го попитал един обвинител, — не е ли истина, че в нощта на престъплението вие…
— Ще прощаваш, момче — бе го прекъснал той, — но за коя нощ по-точно става дума? Паметта ми отслабва с годинки-те…
Уеб живо си представи как прокурорът отчаяно обръща очи нагоре, докато търпеливо пояснява:
— Нощта на двайсет и шести юни, сър.
— Да бе, да. Карай нататък, момче, добре се справяш. Майка ти сигур много се гордее с тебе.
На това място в протокола съдебният секретар бе записал в скоби: „Смях в залата.“
— Мистър Съливан, не съм ви момче — бе отвърнал прокурорът.
— Да ме прощаваш, синко, мен сигур хич не ме бива в тез тънки работи, ама нищо лошо не исках да река. Право да ти кажа, хич и не знам как да ти викам. Щото, докато ме караха с колата от затвора към почитаемия съд, чух други хора да ти викат разни работи, дето не бих ги казал на най-злия си враг, ще знаеш. Таквиз едни мръсни приказки използваха, че ако ги чуе покойната ми майчица, богобоязлива католичка, ще се обърне трижди в гроба.
— Изобщо не ме интересува, сър, какво говорят за мен разни престъпници.
— Пак да ме прощаваш, синко, ама тез люти приказки ги чух от пазачите.
„Смях в залата“, бе записал прилежно съдебният секретар. Гръмогласен и несекващ, добави от себе си Уеб, съдейки по дългата редица удивителни в края на забележката.
— Може ли да продължим нататък, мистър Съливан? — пита прокурорът.
— Можеш да ми викаш Хари. Тъй ми викат всички, откакто ирландският ми задник се тътри по таз грешна земя.
— Мистър Съливан! — Този път се бе намесил съдията, прочете Уеб, и за миг му се стори, без да бъде сигурен, разбира се, че в тези две думи се долавяше с мъка сподавен смях. Ами да, в протокола пишеше, че съдията се казвал О’Мали, така че, ако не друго, двамата с баща му ги бе обединявала вродената им ирландска омраза към всичко английско.
— В никакъв случай няма да ви наричам Хари! — бе отвърнал възмутен прокурорът и Уеб живо си го представи как трепери от праведен гняв при унижението да бъде надприказван от един презрян престъпник.
— Добре де, момче, само не се вълнувай. Зная, че ти плащат да запираш такива като мен, бедния, немощен старец, в тъмница, дето затворникът губи всякакъв човешки образ и за пет пари брат брата убива. И то за някакво си там недоразумение, грешка в преценката, тъй да се каже. Най-многото, за което може да се фанете, е ако съм обърнал по непредпазливост някоя и друга бира в повече. Ама от това не следва, че не можеш да ми викаш Хари, щото, като се изяснят нещата, ний двамата с теб ще си останем приятели.
Когато Уеб приключи с тази глава от житието на баща си, той не без задоволство отбеляза, че в конкретния случай съдебните заседатели бяха оправдали стария Хари Съливан по всички представени обвинения.