Последния път, когато баща му бе признат за виновен, съдът го бе осъдил на двайсет години затвор — най-дългата присъда, която изобщо бе получавал. До момента бе излежал четиринайсет от тях в един затвор в Южна Каролина, за който Уеб бе чувал, че е истинско преддверие на ада, и му оставаха още шест, преди да го пуснат на свобода — ако, разбира се, не умреше междувременно.
Уеб налапа последното парче салам и пресуши остатъка от бирата си. Оставаше му още една папка. Не му отне много време да я прочете, но когато свърши, беше изумен и напълно объркан.
Следователите в Бюрото бяха много добри, вършеха си съвестно работата. Когато проверяваха миналото на някого, те ровеха навсякъде. Подадеш ли документи за работа във ФБР, независимо на какъв пост, можеш да бъдеш сигурен, че ще разчовъркат цялата ти лична и семейна история, ще открият и разпитат всички, с които си се познавал, макар и бегло, през целия си предишен живот. Класната от отделенията, училищната архиварка, дори онази симпатична съученичка, на която си кавалерствал на абитуриентския бал и после си преспал с нея. Разбира се, ще разговарят и с баща ти, на когото си се изповядал със закъснение за стореното, и то когато срамната ти тайна и без това е била разкрита, макар вината всъщност да не е била твоя, защото онова сладко, невинно момиче собственоръчно ти бе свалило гащите и бе извадило от балната чантичка пакетче презервативи с вазелин. Ще издирят командира на скаутския ти отряд, всичките ти роднини по съребрена и по женска линия, чиновника в банката, който ти бе отказал първия заем за кола, бръснарката, която те подстригваше на младини. Когато ФБР се заемат с теб, не признават нищо свято. И как тогава да не открият стария Хари Съливан!
Бяха го открили, разбира се — изживяващ старините си на сигурно място в една тясна килия в Южна Каролина, — и той с радост бе прибавил своята лепта към психологическия портрет на сина си Уеб Лондон. „Моят син“ беше изразът, който Хари Съливан бе използвал трийсет и четири пъти по време на събеседването си с двамата цивилни агенти; Уеб беше сигурен за цифрата, понеже специално си бе дал труд да ги преброи.
Хари Съливан бе дал на „своя син“ най-добрата препоръка, която един смъртен може да даде на друг, макар да го бе познавал само през първите шест години от живота му. Ала, както се бе изразил той, един истински ирландец може да прецени дали от неговия роден син ще излезе нещо свястно, или не, още от деня, когато му сменят пелените с гащи. „Моят син — бе казал той — има всички данни да стане най-добрият агент на ФБР, който се е раждал на тоз свят. Можете да ме цитирате.“ И ако уважаемите господа настояваха, Хари Съливан щеше да иде лично до Вашингтон и да повтори същото пред когото трябва. Дори да не му сваляха веригите от ръцете и краката, той щеше да се яви пред големите началници ей тъй, както си е, и да им го каже в очите, и сърцето му да прелива от бащина гордост. Щото на тоз свят няма длъжност, за която „моят син“ да не е достоен.
Докато Уеб четеше това, главата му увисваше все по-надолу, докато накрая почти се удари в ръба на масата при следния пасаж от показанията на баща му:
„И ако почитаемите господа агенти, тези достойни мъже, бъдат така любезни да предадат на моя син“, започваше въпросното словоизлияние, че неговият баща не е спирал да мисли за него през всичките тез години, че никога не го е забравял и че макар да е малко вероятно двамата да се съберат отново заедно, нека бъдат така добри да му кажат, че Хари Съливан му желае всичко най-хубаво и го обича бащински. И да не си мисли с лошо за бедния старец само заради това, че напоследък нещата не са се развили съвсем добре. Ако почитаемите господа агенти предадат на „моя син“ всичко това, бе добавил той, Хари Съливан ще им бъде вечно задължен и при сгоден случай ще ги черпи по една биричка, че може и по две, макар това да не изглежда чак толкоз вероятно при така сложилите се обстоятелства, ама знае ли човек?
От Бюрото не му бяха казали нищо за този доклад. Той за пръв път го виждаше. По дяволите! Защо не се допускаха изключения понякога? Нима всичко трябваше да бъде все по устав — изпълнявай или хващай пътя? Уеб се зачуди защо докладът се намира в досието на баща му. Може би това беше работа на Бейтс. След като бе открил, че Съливан е бащата на Уеб, той най-вероятно бе прегледал досието на Уеб за справки за произхода му. Нямаше съмнение, че от ФБР при всички положения ще издирят бащата на всеки кандидат за работа, стига да е жив. После той се сети нещо, от което сърцето му още повече се сви. Ако Клеър Даниълс бе получила личното му досие, тя знаеше всичко за баща му. А ако го знаеше, защо не му бе казала?