Вероятно единственото, което можеше да се направи, беше да наблюдават Ман, докато се насочи към следващата си жертва. Крайно време беше Марейке да обърне гръб на личните си амбиции и да поиска помощ. Каза си, че няма да е зле да й се обади. Но първо трябваше да приключи привидно невинната си разходка из пристанището. Тони обърна гръб на „Вилхелмина Розен“ и продължи нататък по кея, като от време на време спираше и продължаваше да оглежда корабите. Беше досадно, но се налагаше. Типично за живота на един профайлър, помисли си той с усмивка. Но можеше ли малко отегчение да се сравнява с възторженото усещане, че си спасил човешки живот?
Красич зави, влезе на територията на пристанището и подкара бавно мерцедеса.
— Мястото ми е познато — каза той. — Тук са акостирали и наши кораби.
Изведнъж той посочи към кея, където се разхождаше някакъв мъж с фотоапарат, окачен на шията, и разглеждаше корабите.
— Ето го. Това е онова мръсно копеле, Хил — каза той.
— Това ли? — Тадеуш като че ли не можеше да повярва. — Онзи, ниския, с глупавото сако от туид?
— Той е, мога да се закълна.
— Дай ми пистолета си — Тадеуш протегна нетърпеливо ръка.
— Да не си решил да го застреляш посред бял ден? — попита Красич. Като се вземеше предвид настроението на шефа, всичко можеше да се очаква.
— Разбира се, че няма да го застрелям. Просто ми дай пистолета. И като се изравня с него, докарай колата до нас.
Красич се пресегна и бръкна в кожения кобур под мишницата си. Извади един малък „Глок G-27“ и го подаде на Тадеуш.
— Има девет патрона — каза той рязко.
— Нямам намерение да стрелям с него. Поне все още не — каза студено Тадеуш и пъхна пистолета в джоба на шлифера си. Слезе от колата и тръгна забързано към мъжа, който Красич му беше показал. Когато наближи Тони, обви с пръсти пистолета. Докосването му подейства успокояващо. Щом го настигна, извади оръжието и го опря рязко в ребрата на мъжа пред себе си.
— Не мърдайте, доктор Хил — каза той грубо и стисна ръката на Тони със свободната си ръка. На човек, който би ги видял отдалече, двамата биха заприличали на познати, които се срещат и се поздравяват. — Това е пистолет.
Тони се закова на място.
— Кой сте вие? — попита той с усилие, без да може да види човека, който го заплашваше.
— Името ми е Тадеуш Радецки.
Тони не можа да овладее спазъма, който присви мускулите му. Той трепна изненадано в хватката на Тадеуш.
— Не разбирам — повтори той. — Какво означава това?
Тадеуш заби дулото на пистолета още по-болезнено в ребрата му.
— Не се правете на глупак — той чу тихото мъркане на мотора на мерцедеса, който идваше към тях. Колата спря и Красич излезе от нея. — Отвори задната врата, Дарко.
Красич отвори вратата и Тадеуш натика Тони вътре. Извади пистолета от джоба си, настани се до него и насочи оръжието към корема му.
— Куршум в корема причинява извънредно мъчителна смърт — каза той спокойно, сякаш водеше обикновен разговор.
— Вижте какво, трябва да има някаква грешка — възрази Тони неубедително. — Нямам представа кои сте, а вие очевидно ме бъркате с някой друг. Оставете ме да си вървя. Няма да съобщавам нищо в полицията.
„Жалка работа“, каза си той. „Къде е прочутото ти обучение? С какво ще ти помогне великата ти способност да съпреживяваш?“
— Глупости — сряза го Тадеуш. — Не само че спиш с Карол Джордан, но и работиш с нея. Дарко, намери някакво място, където можем да поговорим спокойно.
Мислите на Тони препускаха хаотично. Бяха разкрили Карол. Прикритието беше рухнало. Знаеха коя е тя. Предполагаха погрешно, че той е дошъл тук заради тях. Но какво правеха тук изобщо? Как бе възможно някой да го е проследил? Трябваше да е забелязал досега — беше се движил толкова хаотично! Но всъщност той не беше предполагал, че някой го следи.
Пропъди тези размисли. Нямаше никакво значение как точно се е озовал тук Радецки. Единствено важното в случая беше да измисли някакъв начин да защити Карол. Не си правеше илюзии относно хората, с които си имаше работа. Бяха убийци. Ако трябваше да откупи живота на Карол с цената на своя собствен, той беше съгласен. Най-важното беше да я спаси. Тъкмо сега трябваше да повика на помощ цялата изобретателност, на която беше способен. Той срещна погледа на Радецки и се принуди да не отклонява очи.