Учуди се, когато колата спря отново. Не беше обръщал внимание на нищо друго, освен на мъжа срещу себе си. Сега хвърли поглед през прозореца, над рамото на Радецки. Намираха се в една от най-отдалечените части на пристанището — малък док, където можеха да пристанат не повече от пет-шест лодки. Наоколо нямаше жива душа. Мерцедесът беше спрял до някаква лодка, боядисана в стоманеносиво като боен кораб.
— Минутка, шефе — каза Красич, докато слизаше от колата. Капакът на багажника се вдигна и Красич се скри зад него. Когато се появи отново, прибираше под якето си някакъв лост.
Безпокойството на Тони нарастваше непрекъснато. Красич се озърна, после изтича леко по мостчето и се качи на лодката. Надвеси се над капака на люка и подпря с лоста катинара, с който беше заключен. Отвори го и надникна вътре. После тръгна забързано обратно към колата, като показа със знак на Тадеуш, че всичко е наред.
— Сега ще слезем от колата и ще се качим на тази лодка. Ако се опитате да бягате, ще стрелям в краката ви. Аз съм много точен стрелец, доктор Хил — каза спокойно Тадеуш. — Няма смисъл и да крещите. Наоколо няма жив човек.
Красич отвори вратата и Тадеуш излезе заднешком, без да откъсва очи от Тони, който се плъзна напред по седалката и го последва навън. Красич го сграбчи за раменете и го завъртя. Дулото на пистолета отново опря в гърба му. Той тръгна напред, препъвайки се, и едва не падна от мостчето.
Когато се качи на лодката, го избутаха към отворения люк. Красич беше стъпил на стълбата и заслиза надолу. Движеше се удивително ловко за човек с неговите размери. Чу се глух екот на човешки стъпки по метал в празно пространство. После долу се появи мътна светлина.
— Надолу — заповяда Тадеуш.
Тони се обърна предпазливо, така че застана с лице към него, и стъпи на стълбата. Беше слязъл по няколко стъпала, когато ръката му беше пронизана от адска болка — толкова внезапна и толкова силна, че той разтвори неволно пръсти. Краката му се подхлъзнаха и загубиха опора и за един ужасяващ миг той увисна на една ръка в празното пространство. Вдигна ужасено очи и видя ръката на Тадеуш, която замахваше, за да удари с дръжката на пистолета стиснатите му пръсти. Изпотен от ужас, той обви с ударената си ръка стълбата и успя да се придърпа, така че единият му крак стъпи отново на едно от стъпалата. Отдръпна здравата си ръка в последния момент. Така и не разбра как го постигна, но успя да слезе долу достатъчно бързо, за да избегне нови удари.
Едва беше стъпил на пода с треперещите си крака, когато Красич връхлетя и му нанесе удар точно в слънчевия сплит. Тони се преви от болка. Дробовете му се бореха отчаяно за глътка въздух. Мускулите му се гърчеха в болезнен спазъм. Падна свит на студения метален под. Повърна и тънката струя се стече от единия ъгъл на устата му. Когато беше в състояние да възприема нещо друго, освен собственото си тяло, видя Радецки, който се беше изправил над него. Погледнат в такава перспектива, изглеждаше огромен и ужасяващ.
Красич го хвана за яката и го изправи на крака, като едва не го удуши. После го захвърли върху една купчина сгънати платнища.
— Изправи се, жалък боклук — изръмжа той.
Тони успя да се надигне и опря гръб на студената стена.
— Събличай се — допълни Красич.
Тони започна да се съблича с усилие, с изтръпнали от страх пръсти. Болката в лявата ръка го затрудняваше още повече. Беше убеден, че поне два от пръстите му са счупени. Двамата мъже кръжаха около него като вълци около плячката си, докато той смъкваше постепенно дрехите си. Най-сетне се отпусна отново върху платнищата, напълно гол. Дишаше тежко, като че ли беше пробягал поне километър.
„Правят го, за да те унижат, за да те накарат да се почувстваш безпомощен. Не допускай да завладеят съзнанието ти. Не спирай да мислиш, не оставяй мозъка си да се отпуска“. Гласът в главата му прозвуча успокоително — което беше най-малкото смешно при тези обстоятелства. Но той нямаше на какво друго да разчита.
— Двамата с онази мръсница работите против нас, нали? — попита Тадеуш.
— Не, объркали сте всичко. Аз работя за Европол като консултант — съставям профил на един сериен убиец. Такава ми е специалността — съставям психопрофили на серийни убийци — отвърна Тони и се стегна, защото знаеше какво следва. Красич го срита жестоко по пищялите и той простена въпреки опитите си да се овладее.
— Погрешен отговор — Тадеуш завъртя пистолета и го хвана за дулото. — Тя е ченге, а ти й помагаш, за да ме унищожите.