Тони избърса слюнката, която се стичаше по брадичката му, и поклати глава.
— Моля ви, изслушайте ме. Това е самата истина. Карол наистина беше ченге, но вече не е. Мина от другата страна на бариерата. Злоупотреби с длъжностното си положение. Запознахме се по онова време. Опитвах се да я разубедя да не се захваща с това, което върши сега.
— Стига си лъгал — гласът на Тадеуш прозвуча неочаквано меко и тъжно. — Знам каква е истината. Как му викат? Операция в сянка. От този тип гадости, които никога не стават обществено достояние. Знам какво сте направили. Убили сте жената, която обичах, защото сте установили, че прилича на Карол Джордан. И после сте пуснали Карол Джордан за примамка. Несъмнено тя е действала, подпомагана от твоите съвети на експерт — психолог.
„Майната му“, каза си Тони. „Ако действително мислят, че нещата стоят така, няма спасение“. Но беше длъжен да настоява докрай.
— Не, моля ви, повярвайте, не беше така. Разбирате ли, Карол вече не е ченге, но все още има познати в полицията. Един от тях й показал снимка на Катерина — след смъртта й, не преди това. Показал я, защото му направила впечатление удивителната прилика — той спря, за да си поеме дъх. Това, че засега никой не го удряше, му вдъхна малко кураж. — Тя реши на своя глава да се възползва от тази прилика — за да влезе в леглото ви — и във вашия бизнес. — „Като за пребит от бой говоря доста уверено“, мина му през ума. — На мен ми се належи да дойда в Германия във връзка с разследването на серийните убийства. Става дума за човека, който убива преподаватели по психология. Трябва да сте чули за случаите по новините.
Тадеуш и Красич си размениха бързи погледи. Тони имаше чувството, че е забелязал проблясък на несигурност в очите им.
— Говоря истината — той почти изхлипа. — Надявах се, че ще убедя Карол да се откаже от сегашните си занимания, че ще успея да я вкарам в правия път. Обичам я и не искам да живее като престъпник.
Той се принуди да заплаче. Насилените ридания му причиниха адска болка в ребрата.
— И защо се мотаеше тук и оглеждаше корабите? — попита Красич. Юмрукът му се стовари върху ребрата на Тони, така че той блъсна рамото си в стоманената стена.
Тони изкрещя от болка и кръстоса ръце пред гърдите си, за да се предпази. Този път сълзите му бяха истински.
— Има заподозрян — каза той с усилие. — За убийствата. Мислим, че е шкипер. Корабът му е тук, „Вилхелмина Розен“. Трябва да ми повярвате — молеше се Тони. Забърса носа си, като се опитваше да не мисли за стичащата се по лицето му кръв.
— Бива си я историята — отбеляза Тадеуш. Красич го изгледа така, като че ли внезапно се беше побъркал. — Наистина я бива. Толкова е добра, че почти може да мине за истина.
— Шефе! — възмути се Красич.
Тадеуш вдигна пръст.
— Спокойно, Дарко. Има много прост начин да се провери дали има нещо вярно в това. Ще отведем нашия добър приятел доктор Хил обратно в Берлин. Разполагаме със свободен склад, където може да го приютим временно. И тогава ще проведем нашия малък тест.
— Какъв тест? — попита подозрително Красич.
— Ако той казва истината, Карол Джордан няма да има нищо против да я чукам, нали?
Тони почувства как паниката стисна сърцето му със студени пръсти. Какво беше направил?
Глава 36
Марейке остави телефона, обзета от смесени чувства. Когато Тони престана да й се обажда, тя не знаеше дали да се ядосва или да се безпокои. При всички положения тя си оставаше в неведение — нямаше представа какво се е случило с единствената що-годе солидна улика, до която се беше добрала след дълги седмици, прекарани в безрезултатно разследване на убийството на Де Гроот. Освен това установи с учудване, че изпитва вина, задето беше скрила идеите си от своите колеги. Беше принудена да си признае, макар и с нежелание, че не е нито достатъчно безчувствена, нито достатъчно самоуверена, за да постави личните си амбиции пред необходимостта убиецът да бъде спрян.
Остави текущата си работа и се зае да пише кратък доклад, в който излагаше основанията си да подозира Вилхелм Алберт Ман. Разбира се, след като не можеше да цитира името на Тони, изложението й беше лишено от тежестта на експертната оценка, но според нея беше успяла да представи нещата доста убедително. Завърши с предложение засега, докато не съществуват категорични доказателства, Ман да бъде поставен под наблюдение.
После тръгна да търси Мартенс. Накрая го намери в бара срещу полицейското управление, където беше отишъл да изпие една бира, преди да се прибере у дома.