— Искам да изпратя тази информация на колегите в Кьолн — заяви Марейке и му тикна доклада под носа.
Той го прочете внимателно, докато отпиваше от бирата си. На лицето му беше изписано съмнение.
— Добра работа си свършила, Марейке — каза той накрая. — Впечатлен съм от познанията ти за моряшките възли.
— Извадих всичко от интернет — поясни тя. — Там човек може да намери какво ли не. Какво ще кажете? Да им го пратя ли, или ще ме отпишат като някаква луда жена, която разчита на интуиция вместо на факти?
Мартенс се задави и изплю малко бира по ръката си.
— Марейке, онези в Кьолн разполагат със също толкова малко данни, колкото и ние. Като им изпратиш тези сведения, ще бъдат вечно твои. Поне им даваш възможност да предприемат някакви действия. Действително може и да става дума за съвпадение, но това, което твърдиш, ми се струва съвсем логично. Този човек не може да е бил в Лайден по работа, тъй като по нашите канали не минава търговски трафик. Ако някой изпратеше такъв доклад на мен, до довечера щях да съм наредил да следят този тип. И не бих прекратил следенето до момента, в който той не се опита да убие още някой, или докато някой не бъде убит на другия край на страната. Хайде, позволи ми да те черпя едно питие, за да отпразнуваме първия напредък, който сме отбелязали от момента, в който убиха Де Гроот.
Тя поклати глава.
— Благодаря, шефе, но ще си запазя правото за друг път. Искам веднага да пусна факса за Кьолн.
В Кьолн Хартмут Карпф явно не си губеше времето. Само петнайсет минути след като тя пусна факса, той й се обади по телефона.
— Това звучи наистина интересно — заяви той ентусиазирано. — Вижте какво, искам да действам незабавно. Но за да се справя, ми трябват доста хора. Има ли някаква възможност да дойдете утре в Кьолн? Ще ми помогнете да убедя шефа си, че работата си струва труда, ако присъствате и вие лично.
— Трябва да се разбера с моя началник, но мисля, че той няма да възрази. Ще се обадя след малко, може ли?
След половин час всичко беше уредено. Тя трябваше да бъде в Кьолн към обяд на другия ден. Това създаваше някои интересни възможности. Марейке погледна часовника си. Преди да вземе каквото и да било решение, трябваше да провери какво е положението с полетите.
Всичко вървеше добре. Ако и Тони се обадеше, денят би могъл да бъде и съвършен.
Пътят, който минаваше край фермата на Матич, беше тъмен, като че ли бе прокаран под земята. Високите живи плетове отрязваха достъпа на всякаква светлина, която би могла да идва откъм фермата. Тънкият сърп на луната се беше скрил зад облак. Трудно бе да се повярва, че се намират само на няколко километра от покрайнините на града — толкова тиха и тъмна беше пролетната вечер. През специалните очила за нощно виждане, които й беше дал командирът на специалния отряд, Петра виждаше света в зелено и черно. Имаше чувството, че се намира под вода — хората около нея се появяваха и изчезваха от полезрението й като странни подводни същества. Лицата им бяха невидими, скрити под маски и специални очила, с които трябваше да се предпазят от дима и сълзотворния газ, когато щурмуват фермата.
Щом падна нощта, мълчаливите мъже, които се мотаеха и се перчеха цял следобед из кабинета й, протягаха се по столовете и се излягаха по пода, изведнъж се преобразиха. Превърнаха се в дисциплиниран екип, движенията им станаха крайно икономични, плъзгаха се като сенки. Щом се смрачи, двама от тях претичаха безшумно през двора, поставиха микрофони по стените на постройката и отклониха телефонната линия, така че разговорите минаваха през тяхната комуникационна система. Сега вече никой не би могъл да се обади във фермата, а ако Матич или жена му се опитаха да се обадят на някого, щяха да чуят само свободен сигнал, все едно че човекът, когото търсят, не отговаря.
Сега отрядът вече беше обкръжил фермата. По даден сигнал трябваше да нахлуят и да разбият вратата. Петра знаеше вече плана наизуст. Първо димна завеса, после сълзотворен газ, и накрая нахлуват. Най-важното беше да отведат детето на сигурно място, залавянето на Матич и жена му беше второстепенна задача. Петра трябваше да чака отвън заедно с командира на отряда. Можеше да влезе на територията на фермата едва когато операцията приключеше успешно.
Командирът се беше надвесил над оператора на комуникационната система.