Тъкмо в момента, когато Кристофър Екълстоун беше в стаята с парите, иззвъня домофонът. Учудена, тя спря звука на телевизора, претърколи се мързеливо, за да стъпи на пода, и тръгна към антрето. Каза си, че това можеше да е единствено Радецки. Не беше в настроение да го приеме, нито пък беше облечена подходящо, но нямаше как да го отпрати.
Тя вдигна слушалката.
— Кой е?
— Аз съм, Тадеуш. Мога ли да се кача?
— Заета съм, Таджо. Не може ли да се видим утре?
— Наистина трябва да те видя. Няма да се забавя много, след един час трябва да бъда в телевизията.
Тя си каза, че може да се справи в продължение на един час, и натисна бутона, за да отвори външната врата. После изтича в спалнята. Да посрещне Радецки точно сега по копринено кимоно би приличало прекалено много на недвусмислена покана. Нахлузи един свободен ленен панталон, закопча бързо сутиена си и грабна някаква блуза. Той вече чукаше на вратата. Тя нахлузи блузата през глава и изтича да му отвори.
Той изобщо не й остави време да проговори, а просто я сграби и започна да я целува настоятелно. Влезе в апартамента, като я взе на ръце и бутна с крак вратата, която се затвори зад него. Каролайн едва успя да откъсне устни от неговите, отдръпна се малко и се засмя смутено.
— Чакай! Не е ли малко прибързано?
— Цял ден мисля за теб — каза той. Гласът му трептеше от напрежение, каквото не бе долавяла у него досега. — Знам, бях обещал да ти оставя време да помислиш, но имам чувството, че ще полудея. Така те желая, че не мога нито да ям, нито да спя — силните му ръце се плъзгаха трескаво по тялото й и не я изпускаха нито за миг. Зарови лице в шията й и захапа леко ухото й.
Карол започваше да се плаши. Не беше предвидила такава ситуация в своя сценарий. До този момент владееше положението, но сега започваше да губи контрол.
— Таджо, почакай — изохка тя.
— Защо? — попита той. — Снощи ме желаеше не по-малко, отколкото те исках аз. Знам го, почувствах го. Защо да чакаме тогава?
— Не съм подготвена за това — каза тя и се опита да се измъкне от ръцете му. Но той я държеше здраво, силните му ръце се бяха сключили около тялото й.
— Напротив — каза той нежно. — Не исках да те плаша.
После вдигна ръка към тила й. Дългите му пръсти започнаха да я милват нежно.
Въпреки себе си Карол не можеше да потисне животинската наслада, която изпитваше от допира на тялото му. Не можеше да избегне възбудата от съзнанието, че е предизвикала такава страст. Но не биваше да си позволи да се поддава. Напомняше си, че е полицай, че цялата операция щеше да пропадне, ако се съгласеше да спи с него. Освен това нямаше намерение да прави нещо, за което после щеше да се срамува пред Тони.
— Не съм уплашена — каза тя. — Просто не съм сигурна дали го искам.
— Ще те убедя — каза той, избутвайки я полека към дневната.
Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й.
Карол се възползва от възможността и успя да се измъкне от ръцете му. Отстъпи бързо назад и настоя:
— Много е внезапно.
Тадеуш я гледаше диво изпод разбърканите кичури на косата си. „Господи, колко е хубав!“, каза си тя неволно и самата мисъл й се стори като предателство.
— Моля те, Каролайн — каза той с прекъсващ глас. — Знам, че ме желаеш. Снощи и двамата искахме едно и също. А ако ти не вярваш на себе си дотолкова, че не смееш да се любиш с мен, въпреки че го искаш, защо трябва да ти се доверявам в общата ни работа? Какво толкова има? Ние сме зрели хора. Аз съм луд по теб и ти си луда по мен. Друго би било, ако някой от нас имаше някаква връзка, но не е така, нали. Не съществува проблем с изневяра. Ние сме просто мъж и жена, които умират от желание един за друг.
„Какъв ли е правилният отговор на това?“ Карол търсеше отчаяно някакъв аргумент, който би му прозвучал смислено, който би съхранил деловите им отношения, без да я принуди да се подаде на желанието му.
— Не мога да ти обясня сега — каза тя. — Наистина ми трябва малко време, това е всичко.
Той пристъпи напред и тя направи няколко крачки назад.
— Моля те, Таджо — Карол опита въздействието на най-очарователната си усмивка.