Той продължаваше да върви напред и скоро тя установи, че вече няма накъде да отстъпва. Беше отново в прегръдките му, притисната към стената. Той започна отново да я целува, тежестта на тялото му я приковаваше към стената. Ръцете му галеха гърдите й, пръстите му притискаха нежно зърната им. Тя почувства как те се втвърдяват въпреки волята й.
— Виждаш ли? — попита той задъхано. — Тялото ти знае отговора по-добре от теб.
Карол събра цялата си сила и го отблъсна. Успя да го изненада и се измъкна отново от ръцете му. Изтича встрани и застана в средата на стаята.
— Сега наистина не е моментът, Таджо.
Той се обърна към нея. По лицето му вече нямаше и следа от нежност. Очите му потъмняха, веждите му се свиха.
— Моментът никога няма да настъпи, нали, Карол?
Той произнесе името й с глас, който звучеше като ръмжене.
До този момент тя не се бе почувствала истински застрашена. До сега го бе приемала само като прекалено настоятелен обожател, разчитала беше на вроденото му кавалерство, смяташе, че ще успее да се защити. Но тази единствена дума разби илюзиите й. Имаше чувството, че я е ударил. Той знаеше истинското и име. Положи усилие да запази привидно спокойствие, но очите й се разтвориха широко от ужас.
— Точно така, знам коя си — каза той и пристъпи отново към нея.
Тя се опита да избяга, но широките й панталони се закачиха в един стол и я забавиха достатъчно, за да може той да я сграбчи за китката.
— Разбира се, че знаеш коя съм — тя се опитваше да говори спокойно. — Нали си направил проверка.
— Проверих коя е Каролайн Джексън — каза той. Тихият му глас я плашеше. — Но междувременно знам коя е и Карол Джордан.
Тя разбра, че вече е късно да блъфира. Нямаше какво повече да каже. От тук нататък единственото й оръжие беше мълчанието. Улови погледа му и го задържа. Опитваше се да се държи невъзмутимо и предизвикателно.
— Скъпоценният ти приятел се раздрънка, Карол. Доктор Хил се постара да ме залъже, да ме убеди, че вече не си ченге, че си предала своите и си минала на страната на престъпниците. Но ако това беше вярно, ти не би имала нищо против да спиш с мен, нали? Щеше да си ме оставила да правя с теб каквото искам сто пъти досега — и снощи, и днес. Единствената причина да се дърпаш е, че си ченге. Прав съм, нали? Ти си все още ченге.
Тя продължаваше да мълчи. Стараеше се лицето й да не издава ужаса, който я обзе, когато чу името на Тони. Как го бяха открили? Къде беше той? Какво бяха сторили с него?
Внезапно той я дръпна рязко за ръката и тя залитна. Той я удари през лицето със свободната си ръка.
— С мен не пожела да спиш, но се върна право тук, за да спиш с него, нали, кучко?
Карол се стегна и го изгледа презрително.
— Затова ли е целият театър? Засегнато е мъжкото ти достойнство?
В мига, в който произнесе тези думи, разбра грешката си. Той се нахвърли върху нея и за секунди двамата се озоваха на пода. Сега и двете му ръце бяха свободни и той започна да я удря ту с едната, ту с другата, главата й се отмяташе в две посоки, докато стаята се завъртя пред очите й.
После, неочаквано, тя почувства с благодарност, че тялото му вече не е върху нейното. Претърколи се встрани и застана на колене. Всичко около нея продължаваше да се върти като пъстрите образи в калейдоскоп. Почувства, че той я вдига рязко нагоре. Опита се да стъпи по-здраво на пода, но той я блъсна и Карол връхлетя право в стената. Чу се неприятно хрущене, тя почувства как носът й поддава при сблъсъка. Почувства соления вкус на кръв в гърлото си. Коленете й поддадоха и тя рухна отново на пода.
— Все ми е едно дали се чукаш с всичко живо в Берлин — изръмжа той. — Но знам, че сте убили Катерина, за да ми изиграете гнусния си номер.
Карол се поизправи с усилие и седна. Той си знаеше работата — опитваше се да я подведе сега, когато тя почти не можеше да мисли свързано, дотолкова беше зашеметена. Все пак съзнаваше, че това, което той казва, не отговаря на истината.
— Не — простена тя. — Не е… вярно. Ние просто… се възползвахме.
Той се приведе напред, сграбчи в шепа предната част на блузата й и я придърпа към себе си.
— За глупак ли ме вземаш? Наистина ли смяташ, че има смисъл да продължаваш да лъжеш?
— Аз… не лъжа — успя да произнесе Карол с подпухнали устни. — Не сме убили Катерина.
— Спри да лъжеш! — изкрещя той. Пръски слюнка от устата му опръскаха лицето й. — Моторът, който причини злополуката, е регистриран като притежание на вашия шибан отдел за борба с организираната престъпност. Вие сте убили Катерина. А после сте убили и Колин Озбърн, за да има две приятни вакантни места, които да заемеш.