— Нямам нищо общо със смъртта на Катерина — възрази тя с усилие. — Не бях чувала името ти допреди две седмици.
Той я сграбчи и я повлече през стаята. Зашеметена, Карол не успяваше да схване какво става. Очевидно смяташе да я убие, но защо просто не го направеше?
Когато най-сетне разбра, че я влачи към спалнята, замаяното й съзнание откри отговора. Паниката успя да проникне в обърканите й мисли. „О, не“, простена тя мислено. „Не е възможно това да се случи с мен“. Отпусна съзнателно тялото си и увисна като мъртва в ръцете му с надеждата, че това ще го разколебае. Но той беше обзет от примитивна ярост, от пристъп на луд гняв, който му придаваше неестествена сила.
Тя започна да се гърчи и да се дърпа, надяваше се той да отпусне хватката си в опит да я задържи. Той спря за миг да я влачи по пода и се наведе над нея.
— Знаеш какво те чака, нали, кучко? Няма да те убия. Ще те оставя да живееш със спомена за това, което си ми причинила — после я удари отново, толкова силно, че едва не й счупи врата. Този път тя припадна.
Когато дойде на себе си, не можа да разбере къде е, не можеше да си обясни и адската болка в главата си. Не разбираше и защо ръцете й не се подчиняват, когато се опитва да ги измъкне изпод гърба си. После той застана пред нея и тя си припомни какво се беше случило. Лежеше по гръб на леглото, съвсем гола, със завързани ръце. А Радецки беше твърдо решен да си отмъсти.
— Ти съсипа живота ми — изсъска той. — Ти уби Катерина, и очевидно си свършила доста работа, за да съсипеш и бизнеса ми. Сега е мой ред. Първо ти ще си получиш заслуженото, а после ще убия приятелчето ти. Така и ти ще живееш с мисълта, че носиш отговорност за смъртта на човека, когото си обичала. Така, както съм принуден да живея аз. И после ще си отида.
— Няма да… можеш да… — измънка тя.
— Няма да мога да се измъкна, така ли? Разбира се, че ще мога. Какво си мислиш, че не съм предвидил и такава възможност? До утре ще съм на такова място, че никой от шефовете ти няма да може да се добере до мен — дори да разберете къде съм отишъл. Нали ти е ясно, че всичко, което си направила е било напразно?
Докато говореше, той се събличаше. Окачи много внимателно ризата и панталона си на стола до леглото, пусна чорапите в обувките си. После се изправи гол срещу нея. Ерекцията му й се стори най-отблъскващото нещо, което беше виждала.
Той тръгна към леглото. Карол отчаяно се опита да се хлъзне на пода. Но ръцете й не се движеха, а и мозъкът й не функционираше правилно. Той коленичи на леглото, разтвори коленете й и каза подигравателно:
— Хайде, продължавай да се съпротивляваш, така ще е по-забавно.
Карол събра последните си сили и плю в лицето му. Той дори не се избърса. Само се усмихна и каза:
— Мисля, че ще ми доставиш голямо удоволствие, кучко.
После се отпусна върху нея и тя поиска да умре.
Глава 37
Дарко Красич седеше зад волана на мерцедеса и пушеше. Предпочиташе да не мисли за това, което ставаше три етажа по-нагоре. Нито за миг не се беше хванал на тъпата история, която Хил се опита да им пробута. Но Тадеуш беше налапал сериозно въдицата на тази жена, толкова сериозно, че беше готов да се хване и за сламка. Ако зависеше от Красич, щяха да пречукат Хил в Кобленц и да го оставят да гние в онази лодка. Защото, ако се окажеше прав и Карол Джордан беше наистина ченге, те бяха свършени — и вместо да се мотаят нагоре-надолу, трябваше да пуснат в действие изготвените отдавна планове за бягство.
Когато остави Тадеуш пред жилището на Карол, той закара Тони до един малък склад в индустриалната зона на града, който използваха понякога за временен престой на пратките. Вкара колата направо в склада, после извади увитото в платнища тяло и го стовари на пода. Дори не провери жив ли е още или не. Беше му все едно.
Когато седна отново зад волана, го обзе изкушение да зареже всичко и да побегне. Но предаността надделя над първичния му инстинкт и той се върна да вземе Тадеуш съгласно уговорката им. През цялото време беше убеден, че се държи като глупак. Изтръска пепелта от пурата през отворения прозорец и хвърли поглед към часовника на арматурното табло. Времето беше разпределено до секунда. Ако Тадеуш имаше намерение да отиде в студиото за предаването на живо, което започваше след три четвърти час, редно беше вече да се появи.