Попът? Козела прикова поглед във видимо започващия да се напива свещенослужител. Беше трийсетгодишен, слаб като индуски брамин, с треперещи ръце и морав пиянски нос.
Козела извади десет долара за попа и му показа с жестове, че иска да спи. Свещеникът стана със залитане, отиде на бара и се върна с бутилка „Узо“, тефтер и чешки молив „Кохинор“. Отпуши шишето, наля чашата до ръба, отпи, написа $ 100 и нарисува бутилка. Козела си преведе посланието по своему: „Сто долара за нощувката плюс бутилката“. Прибави към първата втора десетдоларова банкнота, скъса листа на две и остави „бутилката“ върху банкнотите. Попът отново опита да пише, но Козела поклати глава. „Нито цент повече!“, означаваше жестът му. Гледаха се миг-два в очите, после божият служител махна примиренчески с ръка. Преведен, жестът означаваше: „Прееба ме, но от мен да мине!“.
Пиха още по две чаши, всеки от своето. Козела плати сметката и потеглиха по кривите улици на Кермес.
Попът се казваше Йоанидис, Козела — Йон, а това кой знае защо се стори много забавно на божия посредник. Живееше в малка постройка в църковния двор. Четири спални, кухня и клозет без никаква връзка помежду им. За да се мине от една стая в друга, трябваше да се излиза на двора.
Попът му показа в коя стая ще спи и го покани в своята. Тук леглото беше застлано с чаршаф, имаше възглавница и одеяло. При Козела подобни екстри липсваха. Дори и това му беше много. Можеше да прекара нощта в колата, ако това беше целта му. А не беше.
Попът скоро щеше да се напие. 1/1 сега залиташе, докато палеше печката, а кой знае в какво животно щеше да се превърне след един час. Времето се разваляше, но температурата не беше по-ниска от петнайсетина градуса. За Козела предостатъчни, но попът зъзнеше.
Седнаха пред маса без покривка, попът му наля мастика и подложи гръб на огъня. Козела извади снимката на Мохамед Дуко и я постави пред него. Попът се взря в негъра, после поклати глава. „Не съм виждал тая мутра!“, говореше първият жест. „Има много чернокожи“ — вторият. „Мъртъв ли го искаш?“ — третият. Козела кимна с чувство, че сяда с гол гъз в огъня.
Попът стана, взе от една лавица тетрадка и химически молив и написа: „$ 10 000 — педго $•“. Козела го преведе: „Срещу 10 000 долара черният ще бъде мъртъв“.
Козела знаеше, че поема огромен риск, но нямаше никакъв избор. В Кермес се живееше анонимно по къщите и трябваше да прекара месеци тук, за да срещне Мохамед Дуко. И я го срещне, я не. Знаеше обаче, че има работа с грък и че пазарлъкът е много съществена част от уговорката. В тетрадката задраска една нула и подчерта „педго ф“.
Свещеникът отпи силна глътка, затисна я със зелена маслина, изплю костилката на пода и взе тетрадката. Нарисува: $ — $1000. Ф — $ 1000 и попска калимавка Д — $1000 = тота! $3000.
Козела се съгласи с кимане и му подаде ръка. Попът се колеба миг-два, после стисна десницата му. Ако преводът беше точен, божият служител искаше три хиляди долара, за да убие негъра. В тази сума влизаше взрив, погребение или изчезване на трупа и хонорар за мократа поръчка. Козела отново взе тетрадката и написа: „31.1.2002 Кегтез“. Йоанидис разбра и посочи календара на стената. Днешният ден беше последният на януари. Козела написа: „Ппа! — 3.2.2002“, стана и му посочи деня в календара. Попът поклати отрицателно глава и написа:
$3000 — 10.2.2002 Кегтез
$5000 — 3.2.2002 Кегтез
+ сто
Това послание Козела си преведе — три бона за десети февруари, а за експресна услуга 5, плюс снимката на негъра.
Козела мисли дълго, преди отново да вземе молива.
$2500 — 31.1.2002 + $2500 — 3.2.2002 Кегтез?
На езика на немите това би трябвало да значи половината мангизи сега, остатъкът — на трети февруари, но само за свършена работа.
Попът като че ли и този път разбра и с триене на палец и показалец поиска половината пари веднага. Козела кимна, извади пачка в купюри по сто, отброи двайсет и пет банкноти, но когато пъхна ръката си в якето да прибере останалите, извади я с пистолета в ръка. Накара поп Йоанидис да се прекръсти, да целуне цевта на беретата. После стана и излезе.
Трябваше му половин час, за да се добере до колата и един — докато се измъкне от селото. После пое към Мегало Кастро.