— Пълен отчет, Пор! Започвай арията. Не забравяй и най-дребните подробности!
— Интересува те Габриела, нали?
— Не! Ти. Чувал ли си американската заповед: „Мо\л/!“10?
След известно мълчание Дарделев каза:
— Работя за теб, Козел.
— Налучкваш целта, момче. За да бачкаме чисто, искам да знам имаш ли нужда от защита? — Козела знаеше, че му трябва време да схване въпроса.
— Мисля, че засега плувам уверено, шефе. Разигравам национализъм!
Подразни се от обръщението, но не беше зле младокът да го схваща като сицилиански дон.
— По-точно?
— Поисках гражданство. Аз съм българин от македонските региони на Родината. Разбираш ли?
— Имаш ли затруднения?
— Покойният баща на Габриела ми отвори всички врати! Ясен ли съм?
Козела вече знаеше всичко. Мъртвият Сирак беше светило за няколко поколения ченгета. Повече — беше светец!
— Напълно. Имаш ли надеждна легенда?
— Верига аптеки. Три проработиха, девет са на път… из страната. Защо?
— Ще разбереш, Пор, не бързай. Кой стои зад щандовете?
Дарделев отново се нуждаеше от време.
— Искаш имена?
— Не още, Пор, по-скоро по какъв терк ги подбираш?
— О, ситно сито, Козел. Няколко мои хора и Ескадрона.
Задави се от бяс.
— Не дрънкай глупости, глупак малоумен. Никога не споменавай този отбор!
Пора се изсмя в слушалката.
— Слушам, шефе. Това е всичко. Ако имаш въпроси, казвай!
Козела глътна яда си, измъкна се от един остър завой и попита:
— Имаш ли дом? — и веднага разбра, че е задал въпроса подсъзнателно. Самият той имаше апартамент и вила, които никога нямаше да ползва, нито знаеше какво да прави.
— Търся. Живея у Габи, но е нетърпимо. Майка й е луда. Депресия с циклофрения. Ад! Козела беше взел решение.
— Очаквай писмо на адреса на Габи, Пор. Това е всичко!
Пътят свършваше. В подножието на белите ерозирали скали се появи Мегало Каетро.
Козела върна наетата кола и тръгна към хотел „Кандия“ Беше оставил беемвето си на паркинга, а и трябваше да проведе още няколко разговора, преди да се срещне с Флора. Желаеше истерично тази жена. Членът му се надървяше само като се сети за нея. И не само. Искаше да е около нея, а това беше опасно, да му ебеш майката.
Козела нае стая в хотела, изпра бельото си, изнесе на терасата сакото и джинсите да се проветряват, изми със сапун подметките на кларковете си, просна чорапите и слипа на радиатора и влезе във ваната. Имаше време. Трябваше да се освободи от напрежението и да спи. За първи път от денонощие и половина. Но преди това проведе три телефонни разговора.
— Събуждаш ме, Козел. В Москва е шест и десет.
— Животът принадлежи на ранобудните, Морис. Запали една свещ за канадския негър Дуко.
— Знам, Козел. Не само лошите, и добрите новини пристигат бързо. Друго не знам, обаче защо попът? Мислех, че си християнин.
— Не ме учи да работя, Морис. Колкото ти си талмудист11, толкова аз съм християнин.
— Така да бъде, генерал — гласът на сабри вече звучеше бодро. — Според наши източници цяла рота от Ал Кайда се готви да проникне в България. Ясно ти е, че трябва да ги поемеш, нали?
Не аз, шибан кагебист!, злорадо помисли Козела, но на глас каза:
— Сто хиляди долара на глава. Или търси хамър.
Алкалай мълча дълго, въпреки че щеше да приеме всякаква оферта. Плащаше не той, а фондация „Синай“, общата антитерористична банка на Шин Бет и МОСАД.
— Това по моя сметка прави между три и пет милиона, Козел. Не се ли давиш от лакомия?
— Не се пазари с мен, Морис. Не съм евреин за съжаление. Ако МОСАД реши да вади кестени от огъня с моите ръце, да развърже кесията… — и прекъсна връзката.
Хакел беше във Валета.
— Какъв го дървиш в Малта, Хакел? Търсиш Марко Архидяконо?
— Ако се наложи да търся жертвите ти, Козел, ще трябва да ровя до центъра на планетата.
— Често правиш подобни намеци. Не разбирам каква полза имаш да ми припомняш кой съм.
— Никаква. Защо ме търсиш?
— Мислех, че си в хотел „Кандия“.
— Обстановката се мени всеки ден. Довечера летя за Куба.
— Гуантанамо?
— Ще присъствам на разпита на един от министрите на Ал Кайда. Търгувам свободата му срещу бърлогата на Осама. Къде да те търся, като се върна?
— Знаеш къде, пич. Никъде другаде! Намерих къртичина. Нямам намерение да я напускам!
После предупреди Флора, че ще се върне за вечеря и легна да спи. Беше малко след десет сутринта. Събуди се в шест следобед от собствения си крясък. Трябваше да мине време, за да излезе от кошмара…
11
от Талмуд — кодекс от религиозни, битови и правни предписания на юдейството, съставени I — II в. пр.н.е. — Б. ред.