Выбрать главу
* * *

— Пълен отчет, Пор! Започвай арията. Не забравяй и най-дребните подробности!

— Интересува те Габриела, нали?

— Не! Ти. Чувал ли си американската заповед: „Мо\л/!“10?

След известно мълчание Дарделев каза:

— Работя за теб, Козел.

— Налучкваш целта, момче. За да бачкаме чисто, искам да знам имаш ли нужда от защита? — Козела знаеше, че му трябва време да схване въпроса.

— Мисля, че засега плувам уверено, шефе. Разигравам национализъм!

Подразни се от обръщението, но не беше зле младокът да го схваща като сицилиански дон.

— По-точно?

— Поисках гражданство. Аз съм българин от македонските региони на Родината. Разбираш ли?

— Имаш ли затруднения?

— Покойният баща на Габриела ми отвори всички врати! Ясен ли съм?

Козела вече знаеше всичко. Мъртвият Сирак беше светило за няколко поколения ченгета. Повече — беше светец!

— Напълно. Имаш ли надеждна легенда?

— Верига аптеки. Три проработиха, девет са на път… из страната. Защо?

— Ще разбереш, Пор, не бързай. Кой стои зад щандовете?

Дарделев отново се нуждаеше от време.

— Искаш имена?

— Не още, Пор, по-скоро по какъв терк ги подбираш?

— О, ситно сито, Козел. Няколко мои хора и Ескадрона.

Задави се от бяс.

— Не дрънкай глупости, глупак малоумен. Никога не споменавай този отбор!

Пора се изсмя в слушалката.

— Слушам, шефе. Това е всичко. Ако имаш въпроси, казвай!

Козела глътна яда си, измъкна се от един остър завой и попита:

— Имаш ли дом? — и веднага разбра, че е задал въпроса подсъзнателно. Самият той имаше апартамент и вила, които никога нямаше да ползва, нито знаеше какво да прави.

— Търся. Живея у Габи, но е нетърпимо. Майка й е луда. Депресия с циклофрения. Ад! Козела беше взел решение.

— Очаквай писмо на адреса на Габи, Пор. Това е всичко!

Пътят свършваше. В подножието на белите ерозирали скали се появи Мегало Каетро.

* * *

Козела върна наетата кола и тръгна към хотел „Кандия“ Беше оставил беемвето си на паркинга, а и трябваше да проведе още няколко разговора, преди да се срещне с Флора. Желаеше истерично тази жена. Членът му се надървяше само като се сети за нея. И не само. Искаше да е около нея, а това беше опасно, да му ебеш майката.

* * *

Козела нае стая в хотела, изпра бельото си, изнесе на терасата сакото и джинсите да се проветряват, изми със сапун подметките на кларковете си, просна чорапите и слипа на радиатора и влезе във ваната. Имаше време. Трябваше да се освободи от напрежението и да спи. За първи път от денонощие и половина. Но преди това проведе три телефонни разговора.

— Събуждаш ме, Козел. В Москва е шест и десет.

— Животът принадлежи на ранобудните, Морис. Запали една свещ за канадския негър Дуко.

— Знам, Козел. Не само лошите, и добрите новини пристигат бързо. Друго не знам, обаче защо попът? Мислех, че си християнин.

— Не ме учи да работя, Морис. Колкото ти си талмудист11, толкова аз съм християнин.

— Така да бъде, генерал — гласът на сабри вече звучеше бодро. — Според наши източници цяла рота от Ал Кайда се готви да проникне в България. Ясно ти е, че трябва да ги поемеш, нали?

Не аз, шибан кагебист!, злорадо помисли Козела, но на глас каза:

— Сто хиляди долара на глава. Или търси хамър.

Алкалай мълча дълго, въпреки че щеше да приеме всякаква оферта. Плащаше не той, а фондация „Синай“, общата антитерористична банка на Шин Бет и МОСАД.

— Това по моя сметка прави между три и пет милиона, Козел. Не се ли давиш от лакомия?

— Не се пазари с мен, Морис. Не съм евреин за съжаление. Ако МОСАД реши да вади кестени от огъня с моите ръце, да развърже кесията… — и прекъсна връзката.

Хакел беше във Валета.

— Какъв го дървиш в Малта, Хакел? Търсиш Марко Архидяконо?

— Ако се наложи да търся жертвите ти, Козел, ще трябва да ровя до центъра на планетата.

— Често правиш подобни намеци. Не разбирам каква полза имаш да ми припомняш кой съм.

— Никаква. Защо ме търсиш?

— Мислех, че си в хотел „Кандия“.

— Обстановката се мени всеки ден. Довечера летя за Куба.

— Гуантанамо?

— Ще присъствам на разпита на един от министрите на Ал Кайда. Търгувам свободата му срещу бърлогата на Осама. Къде да те търся, като се върна?

— Знаеш къде, пич. Никъде другаде! Намерих къртичина. Нямам намерение да я напускам!

После предупреди Флора, че ще се върне за вечеря и легна да спи. Беше малко след десет сутринта. Събуди се в шест следобед от собствения си крясък. Трябваше да мине време, за да излезе от кошмара…

вернуться

10

Веднага! — Б. ред.

вернуться

11

от Талмуд — кодекс от религиозни, битови и правни предписания на юдейството, съставени I — II в. пр.н.е. — Б. ред.