— Козе… — Пора млъкна ядосан, преглътна слюнката си. — Генерала се появява два пъти чрез поставени лица. На Капъкуле приемам пратката, в Капитан Андреево я предавам на господин Консулов и хуквам на запад. В Харманли застъпва Орлето, в Пловдив Костта сменя колите и чака във Велинград, докато му се обадя да тръгва за Самоков. Там поема Гофи, заобикаля София и в Годеч се разменят с Аса. Аз го чакам в Балинци. Взимам опела и минавам в Сърбия, той с моя „Крайслер“ се връща в София. Последната размяна става на деветнайсети февруари. Срещата ни тук е на двайсет и първи, в деветнайсет часа.
— Да не стане трийсет и първи февруари, Македонец — заплашително прозвуча Плешивата певица, а и изражението беше не по-малко заплашително.
Константин Дарделев, Перо Пора или Коста Македонеца, както беше известен сред убийците на Козела, имаше непобедим коз и сега беше моментът да го удари в масата.
— Чувал съм за трийсет и пети май, господин Плешива певица, но за трийсет и първи февруари никога. За вас — все в гъза — Пора извади пет бели плика и ги положи внимателно върху плота. — Хонорарът предварително, пичове. По десет хиляди гущера според уговорката. Ще се видим на двайсет и първи. И помнете, Генерала твърди, че това няма да бъде последната ни среща. А аз му вярвам безрезервно, господа!
Това, което ескадронистите не знаеха и никога нямаше да научат от него, беше, че по целия път ще ги конвоират хората на Виктор Бут.
Според Флора Американският протестантски колеж „Уудро Уилсън“ трябваше да приеме Осип в четвърти клас според източноевропейските стандарти, но директорът Джейсън беше на друго мнение. Можеше да започне нулев клас с усилено изучаване на езика, да продължи през лятото с частни учители и ако през септември издържи изпита, да влезе в така наречения „джуниър кърс“, което се равняваше на трети клас.
— Ще загуби две години, но ще живее като свободен човек. Не роб като майка си — трепереща от вълнение каза Флора. Беше толкова щастлива, че заекваше.
Тогава една идея мина като мълния през главата на Козела.
— Бихте ли ми препоръчал частен учител, господин директор? Ще приема всякаква цена. Искам да наема педагог за жена ми, а през летните месеци — и за нея, и за сина ми.
Директорът му препоръча мис Хелън Барнс, която наистина щеше да се превърне в част от сакатата му фамилия.
Единайсета глава
Перо беше премълчал още една съществена подробност — последната фаза щеше да се проведе на коне. Дори не беше питал Аса дали може да се крепи на седлото, но никога да не беше яхал кон, обстоятелствата щяха да го принудят. В покрайнините на Белинци ги очакваха три коня с пощенски дисаги, които трябваше да поберат малко повече от двеста килограма пакетиран хероин. После следваше истинският риск — изкачване до хребета на Балкана, девет километра преход по билото, прекосяване през брод на Алдомировска река и излизане на сухо едва на сръбска територия.
Аса мълчаливо се изкатери върху седлото и без да задава въпроси, се подложи на внезапно натрапеното му изтезание. Потеглиха преди залез, за да стигнат целта преди разсъмване. Тежък, бавен преход. Коста Македонеца го беше пробвал без стока. Беше извършил така нареченото „дефлориране“ на трасето. Тогава мина на дванайсет километра северно от Калотина по средата между двете застави, но тогава беше „чист“. Сега — не.
— Имам тъпото чувство, че съм натурчик в партизански филм — измърмори Аса по някое време.
Въпреки напрежението Дарделев се разсмя искрено.
— Аман, Ас. Фашистите винаги избиват партизаните.
— Не и югославските. Тито винаги преебаваше швабите.
— Тито? Да му изгният костите! Аз съм демократ.
— Тогава бягай от България, Маке. Ние се задавихме от демокрация като патета с лайна.
Продължиха на гърба на малките жилави кончета. Пълният мрак ги затисна, но шумовете стихнаха. Планината заспа. Идваше часът на луди, граничари и разбойници. Лудите нямаха работа в тази ледена пустош, но останалите…
— Кой ни чака в Сърбия? — попита Аса.
— Теб никой.
Аса разбра почти всичко. Получаваше достатъчно пари, за да не задава въпроси.
— Кой е Сираков? — попита Коста.
— Покойник, Македонец. Приживе беше легенда, в МВР нямаше по-справедлив и честен мъж от него.
— Жена му е луда.
— Не беше луда… Не понесе самоубийството на мъжа си.
— Познаваш ли дъщеря му? Аса мълча дълго.
— Ебаваш ли се с мен, Македонец? Ти живееш с Габриела в конкубинат.
Въобразяваше си, че връзката им е дискретна. Не биваше да забравя, че преди да станат гангстери, хората на Козела са били ченгета от най-секретния и ударен отряд — Ескадрона на смъртта.